Дата и място на раждане: 24.12.1930 г. в с. Раяновци, Видински окръг

Образование и кариера

От 1944 г. е ученик в гимназията в гр.Белоградчик, която завършва с отличен успех, 1948 г. През този период е активен състезател по волейбол и футбол.

1948-1949 г. е учител в родното си село.

1949 г. е приет за студент във ВУФ (висше училище за физкултура). Бил е член на научен кръжок по психология и административен отговорник на курса. Участва в студентски състезания по волейбол, футбол и баскетбол. През този период отбива военната си служба по системата за специализирано обучение със студенти.

1953 г. завършва ВИФ „Г. Димитров” със специалност „баскетбол” и отличен успех от държавния изпит.

От 1954 г. е назначен чрез конкурс за преподавател в ИСИ (Инженерно-строителен институт) София. Ръководи подготовката на ИСИ и МГИ по баскетбол – мъже и жени.

От 1957 г. е старши треньор на отбора по баскетбол на Академик (ж) и треньор на националния отбор по баскетбол – жени.

1958-1960 г. Националният отбор по баскетбол (ж) печели Европейска титла, Лодз; второ място на световното първенство, Москва, 1959 г.; второ място на Европейското първенство в София, 1960 г.

1960 г. печели Републиканска титла с отбора на Академик (ж).

1961 г. печели златни медали на Универсиадата в София със сборен студентски отбор (ж). Обявен е за треньор на България за 1961 г. и е удостоен със званието „заслужил треньор”.

1963 г. печели Републиканското първенство с отбора на Академик (мъже), а през 1966 г. Републиканското първенство с Академик (ж).

1964 г. е командирован в ЦС на БСФС като главен методист по олимпийската подготовка за Олимпийските игри в Токио. Извършен е коренен прелом в планирането, организацията и контрола върху тренировъчния процес с всички отбори. Завоювани са 3 златни, 5 сребърни, 2 бронзови медала и 65,5 точки и 15-то място в неофициалното класиране по нации.

От 1967 г. е главен асистент във ВИФ, катедра „Спортни игри”.

1970 г. е избран за „Доцент” към същата катедра.

1972 г. командирован към ЦС на БСФС за главен методист по олимпийската подготовка за Олимпиадата в Мюнхен, 72 г. Спечелени са 6 златни, 10 сребърни, 5 бронзови медала, 145 т. и 8-мо място на България в класирането по нации.

1973 г. е избран за ръководител на новосъздадената катедра „Научни основи на спортната тренировка” при ВИФ.

1976 – 1979 г. е декан по Следдипломната квалификация (СДК) във ВИФ.

1978 г. защитена е първата дисертация за „доктор на науките” за преподавател от ВИФ „Методологични основи на управлението и оптимизирането на спортната подготовка при висококвалифицирани спортисти”.

1981 г. избран е за професор по „Теория и методика на спортната тренировка” към същата катедра във ВИФ.

1981 г. назначен е за директор на ЦНПДС (Център за научно приложна дейност в спорта”) към ЦС на БСФС.

1982 г. избран е за зам.председател на ЦС на БСФС „който да отговаря изцяло за научно-приложната дейност в спорта”, като изпълнява длъжността директор на ЦНПДС и по съвместителство ръководител на катедра ТМСТ при ВИФ „Г. Димитров”.

1983-1988 г. ЦНПДС поема изцяло научно-методичния контрол в системата за Олимпийската подготовка. Представянето на България на Олимпийските игри в Сеул`88 е блестящо. Спечелени са 10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови медала, 13 четвърти, 13 пети и шести места и общо 147,8 точки по брой на медалите България е на 7-мо място, а по точки на 5-то място в света. Това е най-високият връх достигнат от българския спорт!

1989 г. Основен докладчик на национално съвещание за науката и техническия прогрес в спорта и на Европейската спортна конференция „Спорт и наука” в София.

1990-1994 г. преподавател в катедра „Теория на спорта” в НСА. лекции с магистри, аспиранти и докторанти.

1995-1997 г. заместник председател на „Държавния комитет за физическо възпитание и спорт” при Министерския съвет.

1998 г. преподавател в катедра „Теория на спорта” в НСА и научен консултант в научно-изследователския институт към НСА „В.Левски”.

Целокупната педагогическа и научно-изследователска дейност на проф.Цветан Желязков е подчинена изцяло на проблемите свързани с теорията, методиката и практиката на високото спортно майсторство. Неговите постижения в тази предметна област са отразени в над 200 публикации у нас и в чужбина. Те могат да се систематизират в няколко основни групи.

9 крупни монографии, включително и докторската дисертация. 5 от тях са на чужди езици:

“Bases del entrenamiento deportivo”. Ed. Paidotribo, Batcelona, 2001.

“Training and adaptation in sport”. Docum.center, Istanbul, 2001.

“Kondicioni trening vrhunskih sportista. Beograd, 2004.

“Teoria y metodogia del entrenamiento deportivo”, Cali, Colombia, 2006.

“Za Resistencia en el deporte contamporaneo”. Cali, Colombia, 2008.

w 5 книги под неговата редакция или в съавторство.

w 11 учебника и ръководства. В 5 от тях е самостоятелен автор.

w 11 внедрени разработки, в 7 от които е самостоятелен автор;

w 101 публикации в научни списания от които 31 в чужди списания;

w 59 научни доклада изнесени на международни симпозиуми, публикувани в съответни списания изцяло или в резюмета.

Основен автор е на „Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в България – 2012-2022 г.”. Утвърдена от Народното събрание на 24.11.2011 г.

Член е на: Научно-изследователския комитет към CIEPS (Съвет за физическо възпитание и спорт към ЮНЕСКО; на Международната асоциация Sport Kinetics; на Научния борд на American Biographical institut; на редакционните колегии на списания: Kineziology, Загреб; на сп.Serbian Journal of Sports Seience, Белград; на сп.Facta Universitatis, Ниш; на българското сп. „Спорт и наука”.

През 2004 г. е избран за „Man of the Year, 2004” от American Biographical insitut за “Цялостните му постижения и приноси към обществото”. През 2009 г. е удостоен с научното звание „Meritorius professor” на факултета по Кинезиология към Загребския университет.

Два мандата е бил член на ВАК. Ползва френски, руски и сръбски езици.

Многократно е награждаван от наши Държавни институции: Почетен знак на София І ст., 1958 г.; народен орден на труда, златен, 1972, 1988; Кирил и Методи – ІІ ст., 1980; 1300 г. България, юбилеен медал 1981 г.; златен медал за особени заслуги – І ст. И званието „заслужил деятел” от ЦС на БСФС; Орден „Св.св.Кирил и Методи” – І ст. „за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и културата” с Указ № 138 от 08 юни 2011 г. на президента Г. Първанов.

Педагогическа дейност

В момента чете лекции по теория и методика на спортната тренировка в НСА – София на студенти, магистри, аспиранти и курсисти по следдипломна квалификация. Председател е на комисията за кандидатски минимум на аспиранти по ТМСТ.

Треньорска дейност

В периода 1953-1967 г. е треньор по баскетбол на Академик /Сф/ и Националния отбор на България. Ръководените от него отбори са спечелили четири шампионски титли на страната, а с Националния отбор /ж/ - Европейска титла, 1958 г.; втори места на Световното първенство, 1959 и на Европейското първенство, 1960 г. и златни медали на Универсиадата, 1961 г. През същата година е обявен от Българския олимпийски комитет за "треньор на годината" в България и е удостоен със званието "Заслужил треньор по баскетбол".

Научни интереси

Научно-изследователската, приложната и педагогическата дейност на проф. Цв. Желязков е отразена в над 160 научни труда, 33 от които са отпечатани в чужбина, в. т. ч. 3 крупни монографии на английски, испански и сръбски езици.. В тях се разглеждат теоретико-методични и технологични проблеми на спортната тренировка, прилагането на математико-статистически методи за контрол и оптимизиране на тренировъчния процес с елитни спортисти.
Проф. Желязков е представял страната на Световните научни конгреси по физическо възпитание и спорт в Москва, 1973 г.; Тбилиси, 1980; Юджийн, САЩ, 1984; Колорадо-Спрингс, САЩ, 1987; Сеул, 1988, Барселона, 1992, Москва, 2003, както и на други научни симпозиуми, на които е изнесъл научни доклади. Лектор е на редица международни семинари за квалификация на спортни специалисти..

Публикации, учебници, ръководства

Монографии:

1. Желязков, Цв. (1966) "Основи на физическата подготовка в спортните игри”. Монография. МиФ. София
2. Желязков, Цв. (1969) "Баскетбол- развитие на играта и проблемът за атлетизма”. Монография. М.Ф. София
3. Желязков, Цв. (1978) "Методологични основи на управлението и оптимизирането на спортната подготовка при висококвалифицирани спортисти”. Докторска дисертация
4. Zheliazkov Ts. (2001) "Bases del entrenamiento deportivo Editorial Paidotribo". Barcelona. Монография

Трудове с монографичен характер:
1. Янчев, Я., Н. Драганов, А.Тодоров, Цв. Желязков (1967) "За възпитанието на спортистите” М. Ф. София
2. Игнатов, К., Н. Хаджиев, Цв. Желязков (1970). "Силовата подготовка на спортиста”. М.Ф. София
3. Игнатов, К., Н. Хаджиев, Цв. Желязков (1974) "Силовата подготовка на спортиста”. М.Ф. София
4. Хаджиев, Н., Г. Христов, Цв. Желязков, Я. Брогли. Н. Кулий (1974). "Тестове за физическо развитие и дееспособност”. М.Ф. София .
5. Желязков, Цв. и кол. (1975). "Проблеми на управлението на спортната тренировка” под редакцията на Цв. Желязков. М.Ф. София.
6. Желязков, Цв., Д. Дашева (2000). "Тренировка и адаптация в спорта”. Комливекс. Л.М. София.
7. Zheliazkov, Ts., D. Dasheva (2001). "Training and adaptation in sport" The document company – Xerox. Ystanbul

Учебници и ръководства:
1. Желязков, Цв., Л. Дървов, Н. Нейчев (1964). "Баскетбол – учебник за ВУЗ”. М.Ф. София.
2. Хаджиев, Н., Я. Брогли, Цв. Желязков (1973). "Статистически методи във физическата култура и спорта”. М.Ф. София.
3. Желязков, Цв., Д. Кирков, Кр. Гьошева, В Пелтеков, К Семов, Н Нейчев, Ю. Мутафова (1975). "Баскетбол, учебник за ВИФ”, под редакцията Цв Желязков, М.Ф. София.
4. Желязков, Цв. (1977). "Теория и методика на спортната тренировка” – І част – учебник за ВИФ, София .
5. Желязков, Цв. (1980). "Теория и методика на спортната тренировка” – ІІ част – учебник за ВИФ, София .
6. Гьошева, Кр., Цв. Желязков, Д. Кирков, К. Семов, В. Пелтеков, Н. Нейчев (1980). "Баскетбол, учебник за ВИФ” М.Ф. София.
7. Желязков, Цв. (1981). "Теория и методика на спортната тренировка” учебник за ВИФ, София.
8. Желязков, Цв. (1986). "Теория и методика на спортната тренировка” учебник за ВИФ, София.
9. Желязков, Цв. (1998). "Основи на спортната тренировка” учебник за НСА, НСА-прес, София .
10. Желязков, Цв., Д Дашева (2002)."Основи на спортната тренировка” учебник за НСА, Гера Арт, София .

Изобретения и рационализации:
1. Бързаков, П., Цв. Желязков, П. Маринов, Кл. Бойчев (1971). "Устройство за изследване на скоростно-силовите възможности на човека, по-специално при спортисти”. Изобретение, авт. свид. № 16772, Регистрир. 17241/1971 г.
2. Хаджиев, н., г. Христов, Цв. Желязков, Я. Брогли, Н. Кулий (1974). "Тестове за физическо развитие и дееспособност на 20 годишни младежи”. Внедрител – БНА и ЦСКА “Септемврийско знаме” .
3. Желязков, Цв., Я. Брогли, П. Ножаров, Кр. Гьошева, Ил. Илиев (1978). "Система за контрол, оценка и оптимизиране на спортната подготовка при висококвалифицирани баскетболисти”. Внедрител – БФ по баскетбол .
4. Желязков, Цв., Я. Брогли, П. Ножаров (1979). "Система за контрол, оценка и опримизиране на спортната подготовка на висококвалифицирани спортисти”. Внедрител – СВСМ при ЦС на БСФС.
5. Желязков, Цв. (1987). "Същност на тренировъчните натоварвания в спорта”. Ведомствено издание на БСФС .
6. Желязков, Цв. (1987). "Основи на издръжливостта”. Ведомствено издание на БСФС .
7. Желязков, Цв. (1987). "Микроструктура на спортната тренировка”. Ведомствено издание на БСФС .
8. Желязков, Цв. (1996). "Концепция за системата за физическото възпитание и спорта в Р. България” КФВС при М.С. "Conception for The system of Physical Education and Sports in R. Bulgaria"
9. Желязков, Цв. (1997). "Национална програма за развитието на физическото възпитание и спорта в Р. България – 1997-2000 г. – КФВС при МС .
10. Желязков, Цв. (1997). "Целева програма за подготовка и участие на българските спортисти на ОИ в Нагано’98 и Сидней’2000. КФВС при МС

Научни публикации и доклади:
Проф. Желязков има над 130 научни публикации и доклади, изнесени на многобройни научни конференции у нас и в чужбина.