| Публикувано на
22 май 2018  Скъпи преподаватели, студенти и възпитаници на НСА „Васил Левски“,
За нас 24 май е свещен ден, защото в неговия заряд и послание нашето общество исторически и морално е вложило най-съкровеното ни като народ – духът на нашата самоличност, достойнство и духовно извисяване – ценности, които в условията на един тежък гнет преди столетия, са ни опазили от унищожение и изчезване, вдъхновили са цели поколения творци, обществени деятели, граждани и родолюбци, които изградиха на практика нашето Отечество.
Днес живеем в коренно различни условия, формално принадлежащи към най-богатата и най-влиятелната култура в света – Европа. Една общност основана на солидарност и равноправие, в които всеки народ е призван и длъжен да твори, да съучаства и да отстоява себе си, да обогатява света с културни и нравствени постижения на духовността за да изграждаме заедно и еднакво достойно тези ценности, утвърждават уважението към човешката личност. Та именно това е и отговорността на нашата културна общност, защото човечността като социална идея най-рано бе издигната именно в Европа още през Античността. Именно тази кауза бе духът на Просвещението, който всъщност въздигна човечеството в материално и социално отношение. И ако за Европа Просвещението бяха идеите на Ренесанса и посланията на Жан Жак Русо, то ние още от 600 години по-рано успяхме да разберем смисъла на писмеността за изграждането на обществото. С делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, нашия народ много по-рано от днешните културни нации осъзна необходимостта и значението на писмеността за духовното и културно развитие, за националното и държавническо утвърждаване сред стихията на тогавашния свят.
В посланията на нашите първоучители и техните ученици, ние достигаме до голямото прозрение, че писането и буквите не са прост инструмент за събиране и предаване на информация за действителността.
Същността на връзката между писмеността(свещенните знаци на буквите) и човека, както казват нашите първоучители, е чистото и възвишено послание на ценности, без които човек остава празен и беден в своя вътрешен свят, самотен и нищожен в обкръжаващата го действителност. Писмеността е енергията, която чрез познанието ни осветлява и ни дарява с висшите ценности на мъдростта, на справедливостта, на обичта към човека и обществото. Без такова разбиране образованието и учението се превръщат в едни схоластични и догматични рамки, които бързо опустошават човешката душевност на младия човек и той остава осиротял, беден, изоставен и слаб в морално, културно и духовно отношение. Нещо повече, учителят, който забравя, не знае или не може да опазва святото значение на писмеността като път за изграждане на човешки ценности и на човешката личност, се превръща в най-опасния чиновник, чието безличие и неразбиране на педагогическата мисия бавно но сигурно унищожава духа и прогонва младото поколение от богатството и силата на мъдростта, културата и нравствената чистота.
Съзнанието за мисията, която има нашата институция Национална спортна академия „Васил Левски“ и отговорностите ни като представители на хуманитарните науки и професии насочени към изграждането, опазването и възпитанието на нашия народ, безусловно ни поставят пред погледа, очакванията и надеждите на обществото за бъдещето.
Опазването на човечността в съвременния свят все по-ярко поставя на изпитание равнището, възможностите и изявата на нашата духовност, култура и нравственост, които ние изявяваме в нашето ежедневие- в преподаването, в самоусъвършенстването ни, сред нашите близки, сред заобикалящия ни свят. Днес тези ценности и норми на културно присъствие се открояват все по-ярко като потребност от защита срещу съвременните вълни на социалния живот, в които ценностите на човечността се подлагат ежедневно на пренебрежение, погазване и поругание, а последиците от моралната празнота задушават чистотата на човешките отношения, творческите възможности и напредничавия дух на нацията.
Това, което води напред човека, са неговите ценности и морални качества. Ето защо смисъла на нашата мисия като педагози е да изграждаме изконните ценности на човечността в личността на всеки наш възпитаник –това, което ще изгради у тях надежди, вяра и смисъл в трудните изпитания на житейското съществувание. Ще им даде силата, която ще изгради у тях достойнство, способности, воля и трудолюбие като основа за творческата им реализация в полза на общественото добро.
Честит празник, скъпи колеги!
Проф. Лозан Митев |