Обръщение по случай Деня на Народните будители от председателя Общото събрание на НСА „Васил Левски“

Изпитанията и противоречията в света от началото на ХХI век постепенно премахват илюзиите и надеждите, че ние живеем в едно благодатно и безметежно време на творчески дух, всеобщ мир и социална справедливост основани на култа към човечността и уважението към природата. В съвременния забързан свят и изострящи се противопоставяния загрижеността за съдбата на всеки народ и неговото развитие все по-ясно поставя нуждата от отговорност и солидарност, нуждата от повече усилия за да опазим и развиваме това, на което имаме естественото и историческо право – своя народ и Отечество.

Днешния ден – Денят на народните будители ни дава възможност за преосмисляне на това, което ние наричаме съхранение на собственото ни богатство – хората, страната, материалните и духовни ценности изградени с усилията и жертвите на множество поколения наши сънародници. Той символизира пробуждането на човешката съвест и мисъл, което е трудно и болезнено.

В Денят на народните будители има нещо особено, защото честването му не е свързано с празнуване, а с духовен размисъл и пречистване. Цялата му символика – от честването му в деня, на който се почита небесния закрилник на нашия народ – Св. Йоан Рилския чудотворец(по стар стил) до идеята за факелно шествие през нощта водено от народната интелигенция - изявява светостта и отговорността на приобщилите се към този ритуал, в който чрез съпреживяването на духовния подвиг и жертва за спасението и издигането на нашия народ, ние търсим мярата за себе си и нашето дело.

Всяка година на този ден, ние освен към миналото, отправяме поглед към настоящето и бъдещето, като с упование търсим личности, които достойно да продължават делото на тези, които имаха само една привилегия – да сътворят устоите и опората на нашето национално самосъзнание, култура и идентичност. Намираме ги все по-трудно, защото постепенно духовността и нейните носители отстъпват пред натиска на друг тип социален ред и манталитет издигащ материалното състояние и егоизма в култ, разрушаващ смисъла на обществената солидарност. Този култ ражда съвременната бездуховност изразяваща се в нарастване на насилието и хедонизма, профанацията и омразата, измамата и престъпността, които все повече обезсърчават вярата ни в достойнството, моралните добродетели, справедливостта и народното единство. Този нов ред се опитва да превърне нашето младо поколение в социално-културни сираци лишени от нравственост, идеали и ценности, вяра и воля. Без упование и нравствен пример, младото поколение естествено тръгва по пътя на бягството или социалното отчуждение, защото обезсилено, объркано и безнадеждно то изразява своя протест чрез отрицание или безразличие към социалните проблеми и съдбините на Отечеството.

Днес ние хвърляме усилия да пазим своите сухоземни граници и това е справедливо, защото границата е символа на Отечеството. Но това не е достатъчно. Най-съществените усилия ние трябва да насочим към опазването на това, заради, което сухоземната граница има смисъл – бъдещето на България - младото поколение. Днес то е заплашено от духовно унищожение и асимилация. Духовната война, която унищожава нашата младеж е по-страшна от всяко нашествие и завладяване на територии. Най-опасното е, че тази война се води на наша територия и от самите нас – от институциите, от системите от, „специалистите“– навсякъде, където господства продажничество и угодничество към чужди влияния, където бездарието и невежеството раждат произвол и управленски хаос, където алчността и жестокостта убиват всяко творчество и професионална изява. Нашата младеж не заслужава и не бива да расте в такъв свят и ние сме длъжни да ги възпитаме и предпазим от болестите на днешната цивилизация.

Но за да се отхвърлят социалните злини, най-важна е мисията на образованието от първия ден в училище до последната лекция в университета. Преподавателското съсловие трябва да отхвърли примирението и безотговорността за да приеме кръста на нашите предци, които през ХIХ в. чрез училището, без държавна подкрепа, в условията на преследване и бедност, подготвиха тези млади поколения, които извоюваха националната свобода и създадоха нашата Европейска по стойност държава и култура.

Мисията на съвременното образование се намира в дълбока социална криза предизвикана от умишленото му дефектиране чрез „реформи“ основани на съмнителни и кривоприлагани теории съчетани с постоянно руиниране социалния статут и сигурност на тези, които създават нацията - учителите. Нашата образователна действителност изграждана задкулисно, „забрави“ или се отказа от най-същественото – безусловната нужда от ясен и основан на традициите и ценностите педагогически идеал. Изостави се водеща роля на възпитанието, което придава единство и смисъл на образоваността.

В последните десетилетия политическите, икономически, интелектуални и верски елити се оказаха неспособни да създадат това, на което се основава всяко възпитание – нравствени ценности, социална доктрина и справедливи закони, което да послужи за основа на педагогическа концепция и възпитателен идеал, за да може всеки гражданин да намира в него смисъл и убеденост за полагане на развитие и стремеж за усъвършенстване. Нещо повече, стремежът за усъвършенстване и хармонично развитие старателно се потулва като естествено право на всяка личност за да се превърне в атрибут на новосформиращите се кастови елити.

Осъзнавайки това предизвикателство, ние сме длъжни, в условията на сложната действителност да изнамерим сили и идеи за справяне с пораженията и последствията от тези реалности, които пряко засягат мисията на висшето образование – да подготвя духовния елит на едно достойно гражданско общество, който да води и пази обществото от изпитанията и язвите на новото време, а не да бъде бездушен инструмент за нравственото му и духовно разорение.

За академичния състав на НСА тази наша отговорност е от ключово значение за да изявим нашето достойнство като образователна институция с национално значение. Ето защо, най-важното е да осъзнаем, че повишаването на нашите усилия в педагогическата, научна и спортна работа, добросъвестното изпълнение на всяка длъжност, мъдрост в управлението и солидарност в учебната работа е едничката формула на самозащита, която ще ни запази като стабилна крепост на нашата култура и духовност. Само по този път ние можем да отстояваме и изпълняваме нашата мисия – да готвим тези, които ще създават ценностите и ще възпитават младото поколение на България.

Честит ден на народните будители, скъпи колеги!

Проф. Лозан Митев