Кръгла маса за ценностите и нагласите на българската младеж

На 1 юни 2011 г. Национална спортна академия „Васил Левски” за пореден път бе домакин на кръгла маса с насоченост към проблемите на младите хора в България. След провелата се наскоро студентска конференция с акцент върху университетския спорт, този път дискусията бе фокусирана върху резултатите от мащабно социологическо изследване на ценностите и нагласите на българските младежи.

С кръглата маса завърши първият етап от проекта „Младежки монитор – създаване на информационен масив и методология за проследяване на актуалното състояние на младите хора в България и ролята им в обществото” , по който НСА и Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „СОВА 5” работят съвместно.

Проф. Лъчезар Димитров, ректор на НСА и ръководител на проекта поздрави участниците и подчерта колко необходимо и навременно е едно такова изследване с оглед на промените, които настъпиха в нагласите на младежите през годините на прехода в България.

Ключовите експерти проф. Петър-Емил Митев и д-р Андрей Райчев, водещи социолози, преподаватели от НСА и студенти от няколко висши училища обсъдиха стереотипите в общественото мнение и тенденциите в тяхната промяна. Гост на събитието бе доц. Румен Стоилов, член на парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. От страна на Националното представителство на студентските съвети участие взе неговият председател г-н Петър Чаушев.

Пред аудиторията бяа представени конкретни резултати получени чрез емпирични и качествени методи при проведеното в периода май – юни 2010 г. национално представително проучване.

Изнесените данни за отношението на младежите към труда бяха интригуващи и в голяма степен предвидими. 69% от младите българи предпочитат работата им да бъде по-скоро добре платена, отколкото интересна, а 21% не биха работили въобще, ако имат достатъчно пари. Макар отдавна да не е изненада нежеланието на младите да четат книги, делът на нечетящите е стряскащо висок - 33%. Заниманията със спорт са редовни за половината от респондентите, а 16% споделят че спортуват рядко. Най-популярни сред младежите са фитнесът, футболът и джогингът.

Проучването показва, че повече от половината сред 15-30 годишните, изобщо не се интересуват от политически въпроси, което ги превръща в най-дистанцираната от политиката социална група. 78 % са особено критични към институциите и считат, че държавата не се грижи достатъчно за младите хора. В тази връзка, отсъствието на представители от образователното и социалното министерство, нямаше как да остане без коментар.

Най-предпочитана образователна степен за преобладаващата част от българската младеж е висшето образоване. Приблизително 61% от младежите и около 69% от девойките биха предпочели да зaвършат висше образование. Преобладаващо мнение е, че по-високото образованието не води непременно до по-успешна професионалната реализация.

Данните отчитат сравнително ниска устойчивост на националното самосъзнание сред част от младите българи. Вижда се, че едва около 57% от младите хора на възраст между 15 и 30 години казват, че ако биха могли да изберат страната, в която се раждат, искат това да бъде България.

За преобладаващата част от младите българи образът на Европейският съюз е изцяло положителен и означава преди всичко възможност за работа, благосъстояние, шанс за опознаване на хората и света. Сред европейските ценности най-важна за младите българи е пазарната икономика, а след нея се нареждат демокрация, свобода и равнопоставеност. Причината, според социолозите, е в ниския стандарт на живот в България и социалната несигурност.

Интересни са резултатите за това как младите хора виждат себе си. Около 53% от хората в България са на мнение, че за младежите „успех в живота” означава преди всичко спечелване на богатство. Това мнение преобладава както сред хората от по-горните възрастови групи, така и сред 18 – 30 годишните, около 39% от които споделят това гледище. Близо две трети от пълнолетните граждани смятат, че днешните млади хора не оползотворяват пълноценно свободното си време, a приблизително 52% от българите над 18 години определят младите като „чалга поколение”, като влагат в това „определение” изцяло негативен смисъл.

В обобщение на изнесените данни проф. Емил-Митев припомни факта, че първите изследвания на българската младеж са направени преди около 50 години, а настоящият проект не просто се е върнал към тогавашните данни, а е започнал успешно да ги превръща в ценна информационна банка. В исторически план Проф. Митев очерта профилите на 4 типа поколения: мигранти, деца на мигрантите (70-те години на XX в.), поколение на протеста (90-те год.) и поколение на евро конформизъм и консумеризъм. Видно е, че се получава един затворен кръг, който започва и свършва с конформизъм, заключи проф. Митев и посочи следния парадокс: от една страна освободеност на младите българи и от друга – зависимост от родителите им. Това отличава родната ситуация от европейската, където по-добрите материални възможности дават финансова независимост на младежите.

Коментарът на д-р Андрей Райчев акцентира върху два процеса – социализация и ювентизация, които влияят с различна сила през различните исторически периоди. Той дефинира понятието младеж като „този, от когото се очаква несекващ ентусиазъм и същевременно някой друг непрекъснато се опитва да го формира, да влияе на мотивацията му”. По отношение на ценностите, за съжаление, вина има по-възрастното поколение, което дава смесени сигнали и неясни послания на младите, допълни д-р Райчев. На практика родителите съветват: „Обичай родината като Ботев и Левски, но гледай да емигрираш”, посочи като пример Андрей Райчев. Според него бедата е, че обществото ни „произведе хора, неспособни да се социализират и да отстояват колективния интерес”. Има обаче и положителна страна - младите хора умеят да се адаптират и да се реализират инидивидуално.

С коментар и въпроси към дискусията се включиха и социоложката Мира Радева, председателката на Асоциация „Български детски и младежки парламент” г-жа Виолета Еленска, преподавателите от НСА проф. Даниела Дашева (зам.-ректор по европейска интеграция), проф. Петър Банков, доц. Рени Дамянова, доц. Живка Желязкова и др.

В заключение г-н Васил Тончев, изпълнителен директор на социологическа агенция „Сова Харис” и модератор на форума благодари за изразените становища и обяви, че следващият етап от проекта ще обхване изследвания свързани със спортната тематика, които отново ще се проведат, анализират и ползват в сътрудничество с експерти от НСА.

Aлбена Мичева
Връзки с обществеността