Треньори

От 1953 до 1956 г. е неотс­тъпна републиканска шампионка като студентка в треньорската школа на ВИФ. Като треньор

подготвя индивидуални състезателки и особено ансамбловите състави, които донасят много слава на Бълга­рия от световни и европейски първенства. Ансамбловите съче­тания, композирани от Златка и демонстрирани на световните подиуми от 1969 до 1983 г, са незабравими. Тя извежда на подиума ан­самблите в световните първенства Базел'77 - второ място, Лондон'79 - трето място, Мюнхен'81 - първо място; на европейските първенства в Мадрид'78 - първо място, Амстердам'80 - първо място, Ставангер'82 - второ място; на турнира за световната купа в Белград'83 - второ място.

Освен в България тя предава своя опит в Канада, Ма­лайзия, Испания, Полша, Норве­гия, Гърция, САЩ и др. За големия й принос към худо­жествената гимнастика е наг­раждавана с редица правителст­вени ордени и медали, а благодар­ните земляци я удостояват със званието „Почетен гражданин на Бургас".

Родена във Варна, завършва ВИФ през 1953 г., състезателка по лека атлетика и художествена гимнастика. От 1955 г. започва работа като преподавателка по художествена гимнастика в Двореца на пионерите в София. Извежда националния отбор на второто световно първенство в Прага '65, където Мария Гигова влиза в световния елит като шеста в многобоя и с първа оценка на топка.

Заедно с колежките си от ВИФ Мария Хаджийска, Цветана Атанасова и др. работи активно за отделянето на художествената гимнастика в самостоятелна федерация. От 1964 г. е обществена зам.-председателка на БФХГ, по-късно и председателка до 1973 г. Създава в редица градове центрове по художествена гимнастика.

С решение на БСФС заминава и поставя началото на спорта на красотата в Испания. Подготвя треньорски кадри, организира групи и оглавява първия им национален отбор. Активно участва в провеждането на две първенства в Мадрид - световно през 1975 г. и първото европейско през 1978 г.

Член е на техническия комитет по художествена гимнастика към ФИГ от 1966 до 1976 г. С неоценим принос за налагането на художествената гимнастика като световен спорт.

Легендата на българската художествена гимнастика!

В нейната биография няма нищо необикновено. Родена е в Несебър, първите стъпки в спортната гимнастика прави като ученичка в Поморие при Димитър Иванов. После в Бургас Спасия Вълчанова и Невена Ганчева забелязват необикновената енергия на 14-годишното момиче и предопределят нейния път в спорта. Във ВИФ специалистките Ат. Мирчева и Цветана Димова я включват в представителния отбор по спортна гимнастика.

Първите винаги се помнят. Жулиета Шишманова е тази, която още в зората на художествената гимнастика търси новото, вижда своя спорт с години напред. След световното първенство в Копенхаген през 1967 г. чуждите вестници пишат: „Българките са най-добри". Още тогава Шишманова със своята възпитаничка Мария Гигова, спечелила първия златен медал (на обръч) за България, показва на света, че се ражда новата съвременна българска школа.

След две години идва и „официалният" триумф във Варна. И това не е мимолетен проблясък, защото на следващото първенство в Хавана Мария Гигова отново е най-добра в света, а Шишманова - все призната треньорка.

Жулиета имаше някаква необикновена сила, някаква особена енергия. Захванеше ли се с нещо, това бе сигурен белег, че то ще бъде завършено докрай. С нейното име се написаха златни страници в историята на българската художествена гимнастика. След трагичната ѝ гибел пътя поеха нейните възпитанички.

На световното първенство в Страсбург-1983 шампионка в многобоя става Диляна Георгиева с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Успехът е зашеметяващ! По няколко пъти на почетната стълбичка се качват само български момичета, вее се само нашето знаме, непрекъснато звучи само нашият химн! Следва Валядолид 1985, където за втори път Георгиева е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е Бианка Панова. През 1987 г. Бианка Панова печели всичките златни медали и всичките й оценки са кръгло 10 - уникален случай в цялата история на гимнастиката! А на следващите две места са плътно Адриана Дунавска и Елизабет Колева! Нешка Робева е единственият треньор в света, който на поредица световни първенства подготвя по няколко световни шампионки наведнъж, но за съжаление първото място е само едно.
В следващите години Нешка подготвя ново чудо в световната художествена гимнастика - Мария Петрова, която на три поредни световни първенства е неизменно първа - в Аликанте '93, Париж '94 и Виена '95 - България отново има своя трикратна световна шампионка, с което Мария Петрова повтаря успеха на Мария Гигова!
„Златните момичета" на Нешка печелят европейската титла в Амстердам '80 чрез Илиана Раева, а Лили Игнатова е втора. В Ставангер '82 пък европейското злато е за Анелия Раленкова, което дублира във Виена '84. На европейското първенство във Флоренция '86 вечно втората Лили Игнатова най-сетне е европейска шампионка, но разделя титлата с Бианка Панова. В Хелзинки '88 две българки - Елизабет Колева и Адриана Дунавска, с равен брой точки са европейски шампионки в многобоя. В Гьотеборг '90 поредната злато е за Юлия Байчева. Мария Петрова повтаря тази история в Щутгарт '92 и Солун '94.
Огърлицата от триумфи се разтяга от европейското първенство в Амстердам '80 до световния шампионат в Париж '94. Нейните възпитанички са неизменно на върха - Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Диляна Георгиева, Бианка Панова, Адриана Дунавска, Елизабет Колева, Юлия Байчева, Бранимира Иванова, Мария Петрова и състезателките от ансамблите - каква великолепна галерия от красавици и шампионки. Нешка Робева е единствената треньорка в света със седем световни титли на свои възпитанички. А към тях трябва да прибавим и тези от ансамбловите съчетания, които имат не по-малка стойност.
Едва ли у нас има нужда от анкета за определяне на най-добрия треньор за всички времена. Резултатът предварително се знае - това е Нешка!
За по-малко от две десетилетия като треньорка на националните отбори Нешка Робева печели невероятно количество медали - 294 (за жени и девойки), от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.