НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Сектор Художествена и естетическа групова гимнастика

Ръководство и администрация на сектора
Ръководител - Доц. доктор Гюрка Ганчева


Преподаватели- Доц. Гюрка Ганчева, доктор ; Гл. ас. Даниела Велчева ; Гл. ас. Мария Гатева, доктор

Новини Спортисти История Треньори

Изтъкнати треньори

МАРИЯ ХАДЖИЙСКА

Тя е първата преподавателка по художествена гимнастика във ВИФ, която в продължение на по­вече от 40 години подготвя кадри за спортните дружества, спорт­ните школи, ученическите спорт­ни школи и пионерските домове в цялата страна. Тя е една от ав­торките на първите методически помагала. С нейно участие е изда­ден и първият състезателен правилник от издателство „Медици­на и физкултура" - на 8.12.1960 г, и заедно с председателя на БФГ Мони Хаким, съюзната треньорка по спортна гимнастика Радка Пенчева и деятелките Парашкева Стайкова и Мария Антонова. Ма­рия Хаджийска е първата предсе­дателка на треньорския съвет, из­брана на първата конференция на БФХГ през 1964 г.

ЦВЕТАНА АТАНАСОВА

Завършва Висшия институт за физическа култура, специалност гимнастика. Работи като препо­давателка по художествена гим­настика в НСА. Хоноруван до­цент, асистент, старши асис­тент, главен асистент, доктор на педагогическите науки.
Автор на монографията „Художествена
гимнастика за деца", учебника „Те­оретични основи на художестве­ната гимнастика", 25 труда по проблемите на учебно-тренировъчния процес, 50 труда с научно-творческа проблематика. Пет пъти републиканска шампионка по скокове във вода, майсторка на спорта, заслужила треньорка.

ЗЛАТКА АВРАМОВА-ПЪРЛЕВА

От 1953 до 1956 г. е неотс­тъпна републиканска шампионка като студентка в треньорската школа на ВИФ. Като треньор

подготвя индивидуални състезателки и особено ансамбловите състави, които донасят много слава на Бълга­рия от световни и европейски първенства. Ансамбловите съче­тания, композирани от Златка и демонстрирани на световните подиуми от 1969 до 1983 г, са незабравими. Тя извежда на подиума ан­самблите в световните първенства Базел'77 - второ място, Лондон'79 - трето място, Мюнхен'81 - първо място; на европейските първенства в Мадрид'78 - първо място, Амстердам'80 - първо място, Ставангер'82 - второ място; на турнира за световната купа в Белград'83 - второ място.

Освен в България тя предава своя опит в Канада, Ма­лайзия, Испания, Полша, Норве­гия, Гърция, САЩ и др. За големия й принос към худо­жествената гимнастика е наг­раждавана с редица правителст­вени ордени и медали, а благодар­ните земляци я удостояват със званието „Почетен гражданин на Бургас".

ЮЛИЯ ТРАШЛИЕВА

Национална състезателка по художествена и спортна гимнастика. Завършва треньорската школа на ВИФ, осем пъти републиканска шампионка. В състава е на първия национален отбор по художествена гимнастика, с който завоюва два бронзови медала от първото световно първенство в Будапеща през 1963 г.
Като треньорка на националните ансамблови отбори и треньорка в столичното дружество „Спартак" Юлия има определен принос в развитието и утвърждаването на този спорт. Извежда българския ансамбъл на първото световно първенство за ансамбли в Копенхаген'67. Отборът се представя блестящо и убедително завоюва първото място, но след проверка на уредите се установява, че пластмасовите обръчи са се разширили от топлината с един сантиметър, за което са му отнети точки и е свален на трето място.
Това не я отчайва и на следващото световно първенство във Варна'69 заедно с Лили Мирчева изживява радостния миг, виждайки своите състезателки на върха. В Ротердам'73 нейните момичета са пети.


ИВАНКА ЧАКЪРОВА

Родена
във Варна, завършва ВИФ през 1953 г., състезателка по лека атлетика и художествена гимнастика. От 1955 г. започва работа като преподавателка по художествена гимнастика в Двореца на пионерите в София. Извежда националния отбор на второто световното първенство в Прага'65, където Мария Гигова влиза в световния елит като шеста в многобоя и с първа оценка на топка.
Заедно с колежките си от ВИФ Мария Хаджийска, Цветана Атанасова и др. работи активно за отделянето на художествената гимнастика в самостоятелна федерация. От 1964 г е обществена зам.-председателка на БФХГ, по-късно и председателка до 1973 г. Създава в редица градове центрове по художествена гимнастика.
С решение на БСФС заминава и поставя началото на спорта на красотата в Испания. Подготвя треньорски кадри, организира групи и оглавява първия им национален отбор. Активно участва в провеждането на две първенства в Мадрид - световно през 1975 г и първото европейско през 1978 г.
Член
е на техническия комитет по художествена гимнастика към ФИГ от 1966 до 1976 г. С неоценим принос за налагането на художествената гимнастика като световен спорт.


ЖУЛИЕТА ШИШМАНОВА

Легендата на българската художествена гимнастика!
В
нейната биография няма нищо необикновено. Родена е в Несебър, първите стъпки в спортната гимнастика прави като ученичка в Поморие при Димитър Иванов. После в Бургас Спасия Вълчанова и Невена Ганчева забелязват необикновенната енергия на 14-годишното момиче и предопределят нейния път в спорта. Във ВИФ специалистките Ат. Мирчева и Цветана Димова я включват в представителния отбор по спортна гимнастика. Първите винаги се помнят. Жулиета Шишманова е тази, която още в зората на художествената гимнастика търси новото, вижда своя спорт с години напред. След световното първенство в Копенхаген през 1967 г. чуждите вестници пишат: „Българките са най-добри". Още тогава Шишманова със своята възпитаничка Мария Гигова, спечелила първия златен медал (на обръч) за България, показва на света, че се за ражда новата съвременна българска школа.
След две години идва и „официалният" триумф във Варна. И това не е мимолетен проблясък, защото на следващото първенство в Хавана Мария Гигова отново е най-добра в света, а Шишманова - всепризната треньорка.
Жулиета имаше някаква необикновенна сила, някаква особено енергия. Захванеше ли се с нещо, това бе сигурен белег, че то ще бъде завършено докрай. С нейното име се написаха златни страници в историята на българската художествена гимнастика. След трагичната й гибел пътя поеха нейните възпитанички.


НЕШКА РОБЕВА

Завършва Национална спортна академия (тогава ВИФ). Като състезателка е в сянката на Мария Гигова. На IV световно първенство във Варна през 1969 г. е втора в многобоя, в 1971 г. в Хавана е пета, в Ротердам 1973 - шеста.
Удивителната й кариера като треньор започва през 1977 г. (отначало работи с Валентина Ганева). На следващото световно първенство в Лондон през 1979 г. е първа с Илиана Раева на бухалки. От Мюнхен (1981 г.) отборът на Нешка се връща със световната шампионска титла в многобоя на Анелия Раленкова, нейни подгласнички са Лили Игнатова и Илиана Раева. Започва знаменитата ера на българската художествена гимнастика. Новото поколение, създадено от Нешка, беше наречено „златните момичета".

На световното първенство в Страсбург-1983 шампионка в многобоя става Диляна Георгиева с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Успехът е зашеметяващ! По няколко пъти на почетната стълбичка се качват само български момичета, вее се само нашето знаме, непрекъснато звучи само нашият химн! Следва Валядолид 1985, където за втори път Георгиева е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е Бианка Панова. През 1987 г. Бианка Панова печели всичките златни медали и всичките й оценки са кръгло 10 - уникален случай в цялата история на гимнастиката! А на следващите две места са плътно Адриана Дунавска и Елизабет Колева! Нешка Робева е единственият треньор в света, който на поредица световни първенства подготвя по няколко световни шампионки наведнъж, но за съжаление първото място е само едно.
В следващите години Нешка подготвя ново чудо в световната художествена гимнастика - Мария Петрова, която на три поредни световни първенства е неизменно първа - в Аликанте '93, Париж '94 и Виена '95 - България отново има своя трикратна световна шампионка, с което Мария Петрова повтаря успеха на Мария Гигова!
„Златните момичета" на Нешка печелят европейската титла в Амстердам '80 чрез Илиана Раева, а Лили Игнатова е втора. В Ставангер '82 пък европейското злато е за Анелия Раленкова, което дублира във Виена '84. На европейското първенство във Флоренция '86 вечно втората Лили Игнатова най-сетне е европейска шампионка, но разделя титлата с Бианка Панова. В Хелзинки '88 две българки - Елизабет Колева и Адриана Дунавска, с равен брой точки са европейски шампионки в многобоя. В Гьотеборг '90 поредната злато е за Юлия Байчева. Мария Петрова повтаря тази история в Щутгарт '92 и Солун '94.
Огърлицата от триумфи се разтяга от европейското първенство в Амстердам '80 до световния шампионат в Париж '94. Нейните възпитанички са неизменно на върха - Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Диляна Георгиева, Бианка Панова, Адриана Дунавска, Елизабет Колева, Юлия Байчева, Бранимира Иванова, Мария Петрова и състезателките от ансамблите - каква великолепна галерия от красавици и шампионки. Нешка Робева е единствената треньорка в света със седем световни титли на свои възпитанички. А към тях трябва да прибавим и тези от ансамбловите съчетания, които имат не по-малка стойност.
Едва ли у нас има нужда от анкета за определяне на най-добрия треньор за всички времена. Резултатът предварително се знае - това е Нешка!
За по-малко от две десетилетия като треньорка на националните отбори Нешка Робева печели невероятно количество медали - 294 (за жени и девойки), от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.

Галерия снимки
Началото. Отляво-надясно: Елена Попова, Цветана Атанасова, Елисавета Юлова, Людмила Качеджиева, Златка Пърлева, Доля Петрова и Жечка Кръстева.
http://www.nsa.bg/popupimage.php?NSAFRONTEND=1903db9cf1ce1bf2cec9ad6378967347&id=208 Началото. Юлия Трашлиева и Златка Аврамова играят порез 1954 година едно от първите съчетания с воал. Началото Първият национален отбор. Отляво-надясно: Иванка Чакърова (капитан), Цветана Атанасова, Юлия Ганчева, Юлия Трашлиева, Елка Мичева, Дарина Йосифова, Жулиета Шишманова, Иванка Владимирова и Мария Чиприянова. Първият национален отбор Първо световно първенство - Будапепеща, 1963 г..Щастливо завръщане от първото световно първенство. Юлия Трашлиева, Жулиета Шишманова и Виолета Бахчийска. Първо световно първенство - Будапепеща, 1963 г. Мария Гигова.Мария Гигова и първата треньорка на националния отбор Лилия Мирчева в творчески разговор Мария Гигова
Жулиета Шишманова. Жулиета Шишманова (в средата) с Нешка Робева и Красимира Филипова http://www.nsa.bg/popupimage.php?NSAFRONTEND=1903db9cf1ce1bf2cec9ad6378967347&id=213 История.... Отляво-надясно: Мария Гигова, Красимира Филипова и Нешка Робева на почетната стълбичка История... История.... На световното първенство във Варна. Отляво-надясно: Румяна Стефанова, Жулиета Шишманова, Мария Гигова, Златка Пърлева, Нешка Робева и пианистката Снежина Михайлова История... История....Капка Благоева, Красимира Филипова, Мадлен Захариева, Ирина Илиева, Мария Гигова и Светла Колчевска (долу в средата) История... Нешка Робева - Треньорката. Нешка Робева - Треньорката
Лили Игнатова и Диляна Георгиева. http://www.nsa.bg/popupimage.php?NSAFRONTEND=1903db9cf1ce1bf2cec9ad6378967347&id=219 Илиана Раева. Илиана Раева Анелия Раленкова. Анелия Раленкова Диляна Георгиева. Диляна Георгиева Бианка Панова. Бианка Панова
Лили Игнатова. http://www.nsa.bg/popupimage.php?NSAFRONTEND=1903db9cf1ce1bf2cec9ad6378967347&id=224 Първите шампионки в ансамбула - Мадрид, 1978 г.. Първите шампионки в ансамбула - Мадрид, 1978 г.

Сподели във Facebook Twitter Share