Page 76 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

ГЛАВА III. КЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ ЗА ТЕСТОВЕТЕ
3.1. КЛАСИЧЕСКИ (НОРМАТИВЕН) МОДЕЛ НА ТЕСТ

Основите на класическата теория на тестовете и на класическия анализ на въпросите и
задачите се поставят в началото на XX век с трудовете на Ch. Spearman. Този вероятностен
модел е не само с най-дълга история, но и днес се прилага много широко при разработването
и апробацията на тестове в редица области – педагогика, когнитивна психология, социология,
медицина и др.
Две са основните обстоятелства, поради които класическият модел има висока степен на
приложимост. Първото е свързано с основните предположения, на които е изграден и които
описват взаимозависимостите между наблюдаваните, директно измеримите и скритите (ла-
тентните) величини.
Второто обстоятелство е свързано с наличието на съвременни и достъпни специализирани
софтуерни продукти, които в значителна степен съкращават времето, необходимо за създаване,
апробация на тестовете и доказване на техните измерителни характеристики (надеждност, ва-
лидност, точност, икономичност и др.).
Едно от ключовите предположения в класическата теория на дидактическите тестове и
в класическия анализ на въпросите и задачите, които ги изграждат, е обстоятелството, че тес-
товият бал се разглежда като случайна променлива величина с определен тип честотно разп-
28
ределение . Фактически това означава, че за да се намери тази стойност, която вярно и точно
може да характеризира поведението на тестираните лица, и по-специално нивото на теоретич-
ната им подготовка и на учебните постижения, е необходимо да се проведат няколко еквива-
лентни паралелни варианта на един тест. За да бъдат паралелни две измервания (Х и Х′), те
трябва да се повторят на едно и също измерване. Очевидно средният бал от проведените в
едно и също време тестове представлява „по-доброто“ измерване на учебните постижения на
едно лице в сравнение с бала, получен от един-единствен вариант. На практика провеждането
на подобен чист експеримент, при който тестираните лица може да попълнят достатъчно
голям брой еквивалентни варианти на един тест, без да настъпят промени в поведението им
(появата на тренировъчен ефект и овладяването на нови техники и тактики на попълване на
тестовете, в тяхната мотивация, в концентрацията на вниманието и др.), е невъзможно. Класи-
ческата теория на тестовете и класическият анализ на тестовите въпроси обаче допускат тази
абстракция и се основават на предположението, че при многократно тестиране лицата не про-
менят нивото на теоретичната си подготовка и натрупаните балове може да служат за характе-
ристика на нивото на учебните им постижения. Като следствие от това действителният ненаб-
людаем бал (τ) на едно лице се дефинира като средния бал при повторно тестиране (Х). Поня-
тието действителен бал (τ) по същество е математическа абстракция, върху която е изграден
класическият модел на тестовете.
Второто предположение при класическия вероятностен модел е, че натрупаният бал (Х) на
едно лице включва две случайни величини, които не могат да бъдат директно измерени – дейс-
твителния бал на лицето (τ) и грешката на измерването (ε). Оттук следва, че грешката на из-
мерването (ε) представлява разликата между наблюдавания бал (Х) и действителния (ненаб-
людавания) бал (τ), изразена чрез равенството:

ε = Х – τ (1)

28 Разгледаните в изложението постулати на класическото (нормативно) дидактическо тестиране са в сила
и за всички други области, в които чрез даден тест и данните от директно измерваните променливи вели-
чини се оценяват латентни признаци (качествата на тестираните лица). Променливите величини се опре-
делят от изследователя и зависят от редица фактори, които се вземат предвид при планиране на даденото
изследване (цел, предмет, обект и др.). В психологията например директно измерваната променлива вели-
чина може да бъде брой правилно определени знаци, а латентният признак – някоя от характеристиките
на вниманието. При двигателните (моторните) тестове директно измерената променлива величина може
да бъде времето за пробягване или преплуване на дадена отсечка, а латентният признак – някакво качество
на състезателите (бързина или издръжливост) и т.н.

74