Page 71 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

В процеса на създаването на един тест с добри измерителни характеристики възникват
редица практически проблеми. Възможните сценарии за решаването на част от тези проблеми
са разгледани подробно във втората част на монографията.
От методична и технологична гледна точка третата стъпка при създаването на един тест
е свързана с подбора на това множество и комбинации от тестови въпроси и задачи от създаде-
ната банка, което в максимална степен ще позволи осъществяването на контрол върху съот-
ветния „домейн“, т.е. върху съдържателната валидност на теста. При подбора на въпросите се
обръща внимание и на двете основни характеристики на всеки един въпрос – разделителна
способност (индекс на дискриминация) и трудност (индекс на трудност). Стремежът е да се
избират въпроси с висока дискриминация. Изборът на трудността обаче зависи от целите на
тестирането и предполагаемото разпределение на възможностите на тестираните лица. Ако
целта е чрез теста да се подбере малка група от лица, които предстоят да бъдат финансово
подпомогнати, тъй като демонстрират високи учебни постижения, в теста се включват въпроси
с по-висока трудност (т.е. такива въпроси, които са много трудни за цялата извадка от тести-
рани лица).
Повечето нормативни тестове се използват, за да се оценят тестираните съобразно техните
компетенции в дадена област, което означава, че тестът предполага един голям диапазон от
балове (знания), като се максимализират неговите възможности да разделя (дискриминира) ре-
зултатите на тестираните. При това положение за теста се подбират въпроси със средна труд-
ност и такива, много близки до нея.
При нормативните дидактически тестове комбинацията от тестови въпроси и задачи
трябва да бъде една представителна извадка на множеството от преподавани и изучавани ди-
дактически единици, което оформя генералната съвкупност от контролираните знания, умения
и навици. В зависимост от поставените цели на обучението и контрола това множество от
тестови въпроси, задачи и/или казуси за решаване може да има проста или сложна структура (с
една или с множество скали за оценка), нар. Архитектоника на теста.
Задачите винаги преминават през експертното оценяване на съдържателните, стиловите и
техническите им характеристики.
Администрирането на тестове предполага изготвянето на инструкция за провеждането им,
в която се описват всички условия, свързани с тяхното попълване и с начините за оценяването
им. Тази стъпка е много съществена с оглед стандартизиране на условията за провеждане на
тестовете, съпоставянето на получените резултати от различни по време и място тестирания и
спазването на приетите стандарти (международни и национални, нормативни или критери-
ални и др.).
Последният въпрос е много съществен за оценяваните с помощта на дидактическите тес-
тове лица, тъй като съобразно предложените условия за провеждане на теста (продължител-
ността му във времето, неговата сложност, значението на тестирането и др.) и вариантите на
оценяване (със или без наказателни точки за грешен отговор) оценяваните може да изградят
собствени стратегии за попълването му.
При критериалното оценяване икономичността на теста спада много, тъй като установява-
нето на количествените измерителни характеристики (валидност, надеждност, стандарт за ус-
пешност и др.) на тези тестове предполага наличието на експерти с богат опит в тестираната
сфера на компетентност (за създаването на критериите за оценка и на стандартите за успеш-
ност) и познаването и използването на един специфичен и трудоемък математико-статисти-
чески апарат. Точно обратно е положението с администрирането на един тест, при който се
използват някои от моделите на теорията на положителния отговор.

69