Page 75 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 75
2.9. СТАНДАРТИ. СТАНДАРТИЗИРАНИ ТЕСТОВЕ
Както вече отбелязахме, в хода на историческото развитие на тестовете се оформят раз-
лични теории и се въвеждат иновационни съвременни практики в страните с богати традиции
по отношение на администрирането на тестовете. Създават се международни стандарти за из-
мерителните качества на тестовете, използвани в качеството им на научен инструментариум
за измерване и оценяване, за етиката, за нормативното и организационното им обслужване.
Международните и националните стандарти се публикуват и се актуализират периодично от
съответните упълномощени институции (вж. гл. I, II, VI, VII и VIII).
Създаването на стандарти за качествата на тестовете и на упълномощени за администри-
рането им организации дава реалните предпоставки резултатите от тестирането да бъдат съ-
поставяни и сравнявани, а това тяхно предимство определя широкото навлизане в практиката
на т.нар. стандартизирани тестове .
27
Сред най-популярните днес стандартизирани тестове, които се използват за прием в уни-
верситетите, за заемане на определени позиции или за да се предвиди бъдещият научен успех
на тестираното лице в дадена област, известни още като тестове с голям залог (“high stakes
tests”), са: TOEFL – Test of English as a Foreign Language, TOEIC – Test of English for
International Communication, GRE – Graduate Record Examination, GST – General and Subject
Tests, Florida Comprehensive As- sessment Test – FCAT, Scholastic Aptitude Test – SAT и др.
Понастоящем те се провеждат под формата на компютърно-адаптивни тестове (САТ) и
това позволява международното им администриране, при което страната, в която се провежда
попълването на теста, може да не съвпада със страната, в която се оценява (вж. гл. I.1.1 и 1.2).
През последните десетилетия в България започват да се разработват и да се внедряват
адаптирани или оригинални български стандартизирани тестове в различни области (педаго-
гика, психология и др.). Примери в това отношения са: първите тестове върху Правилника за
движение по пътищата; стандартизираният тест по български език като чужд език, разработен
в Департамента по езиково обучение (ИЧС) на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“;
тестът за измерване на емоционалната интелигентност (Org-EIQ); тестовете за оценка на зна-
нията по отделни учебни дисциплини и др.
Например чрез първата стандартизирана за България версия на теста за измерване на емо-
ционалната интелигентност (Org-EIQ) могат да се оценят мениджърските компетенции, изг-
раждането на екипи и екипните взаимодействия, оценяване на компетенциите на персонала на
търговски позиции, оценяване на капацитета за справяне със стреса и др. [315].
Внедряването на стандартизираните тестове поставя на преден план актуалността на
проблема за критериите при избора им. В най-общ план тези критерии могат да се разделят на
две групи – технически и практически.
Техническите критерии се отнасят до начините, по които се оценяват измерителните ка-
чества на стандартизираните тестовете (надеждност, валидност и др.). Този тип критерии за
избор на даден стандартизиран тест са разгледани подробно по-долу в съответствие с използ-
ваната теория на тестовете и прилагания математико-статистически апарат.
Другият вид критерии (практическите) се отнасят до цената и икономичността на тесто-
вете, т.е. до необходимите финансови ресурси за обезпечаването на тяхното администриране.
В него трябва да се включат всички разходи, свързани с размножаването на тестовете и инст-
рукциите за провеждането им, за разработването на скалите за оценяване и за самото им оце-
няване, за интерпретирането на резултатите, за тяхното актуализиране и др.
27 При тези тестове всички процедури, свързани с провеждането им, са уеднаквени (начин на провеждане,
на оценяване, органи, упълномощени за администрирането им, и др.). Масовото внедряване на стандар-
тизираните тестове поражда обаче и един силно поляризиран обществен дебат, свързан с техните поло-
жителни и слаби страни.
73
