Page 79 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

За определяне на надеждността на един нормативен тест чрез метода „тест–ретест“ може
да се използва формулата на Pearson–Bravais (модификация по [271]).

n  X X   X X
r  XX    1 2 1 2
2
2
n  X    X   . n  X 2    X   (7)
1
2
1
2 2
където:
r (XX′) – коефициент на корелация между баловете от 1-вото и 2-рото изследване;
n – обем на извадката;
X1 – стойност на бала от първото изследване; X2 – стойност на бала от второто изследване.
Ограничителните условия за използване на тази формула за определяне на надеждността
на един нормативен тест са: зависимостта между двете променливи величини (баловете X1 и
X2) да е доказано линейна и честотното разпределение на двата признака да е нормално. При
неспазване на първото условие коефициентът може да заеме стойност 0 и въпреки това между
баловете да съществува зависимост с нелинеен характер. Ако не е изпълнено второто условие,
коефициентът може да изрази зависимостта между баловете неточно, особено по отношение
на екстремните гранични стойности. Коефициентът на корелация, който е безмерна величина,
може да заеме стойности в диапазона от -1 до +1 и се интерпретира по подобие на коефициента
на обикновена линейна корелация на K. Pearson.
Според G. Linert основните фактори, които способстват за намаляване на измерената
чрез този метод надеждност на тестовете, са: възможността лесно да се запомнят въпросите
и задачите; малкият общ брой въпроси; малкият интервал от време между две тестирания; по-
голямата специфика на задачите и тяхната атрактивност [17].
Вторият метод, при който се използват едновременно две паралелни форми на един тест
при една извадка, се прилага много широко при дидактическите тестове. При паралелното тес-
тиране се използват два еквивалентни варианта на един тест и респ. в едно и също време се
отчитат двете случайни променливи величини (Х и Х′), които представляват директно измере-
ните балове на лицата от извадката.
Съществуващата зависимост между наблюдаваните балове [r (х, x′)] може да се изчисли и
както отбелязва Е. Стоименова, може да се използва за установяване на степента на надеждност
на един дидактически тест въз основа на следната математическа логика [125].
Подобно на наблюдавания бал от първия вариант на теста (Х), и балът на неговата еквива-
лентна форма (Х′) удовлетворява модела Х′ = τ - ε′, тъй като действителният бал (τ) е един и
същ за всички измервания на тестираното лице.
Коефициентът на надеждност на двете паралелни форми на теста може да се изчисли и с
помощта на формулата:
k. r
r   (8)
 XX 
1 k 1 r.
където:
r (Х, Х′) – коефициент на корелация между двете паралелни форми;
k –дължина на теста (брой въпроси).

От израз (8) се вижда, че с нарастване на броя на въпросите в един тест ще нараства кое-
фициентът на корелация между тях, а оттам и степента на надеждност на самия тест.
Формулата на Spearman–Brown (9) може да се използва за определяне на дължината на
тестовете, т.е. на необходимия брой въпроси и задачи, които гарантират достигането на жела-
ната степен на надеждност. В този случай надеждността на тест с дължина k се изразява чрез
надеждността на тест с дължина 1:

77