Page 81 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

се приема, че въпросите от един тест (или една негова скала) трябва да са така свързани логи-
чески, че натрупваните балове от един въпрос да съответстват на баловете от другите въпроси.
По този начин вътрешната корелация между отговорите на задачите на всички лица е една и
съща: ρ = r (Yi.Yj) за всички лица, където i ≠ j.
Когато тестът се апробира върху определена извадка, може да се изчисли дисперсията,
която се натрупва по дадена задача. В този случай дисперсията на общия бал, натрупан от
всички тестирани лица, ще бъде по-малка от сумата на частните дисперсии на всяка задача,
когато въпросите и задачите измерват един и същ латентен признак на тестираните лица (респ.
действителния бал – учебните постижения в съответната област). За да се оцени надеждността
на един тест, може да се изчисли частта от действителния бал, която се натрупва от въпро-
сите, чрез сравняване на сумата от дисперсиите на задачите с дисперсията на общия бал,
представена от α на Cronbach 30 [173]:

k  k . 2 
   1   1 1  (11)
k 1   X 2 


където:
α – обозначение на коефициента на вътрешна съгласуваност, служещ за определяне на долната
граница на надеждността на един тест чрез α на Cronbach;
σi – дисперсията на i-тата задача;
2
σx – дисперсията на общия бал в теста;
2
k – брой задачи в теста.
Коефициентът може да заема стойности от 0 до 1. Когато в един тест не получаваме
никакъв действителен бал, а само грешка от измерването (без тя да бъде корелирана между
x
2
отделните лица), дисперсията на общия бал (σx ) ще бъде равна на сумата от дисперсиите от
i
k
2
отделните задачи (Σ1 .σi ), а оттам и коефициентът α ще бъде равен на 0. Когато въпросите в
дидактическия тест са надеждни и мерят един и същ латентен признак (действителния бал на
2
2
учебните постижения), коефициентът ще е равен на 1, тъй като 1- Σ1 σi /σx ще стане равно на
(k - 1)/k и като се умножи по (k - 1)/k, ще се получи 1. Чрез предложената от Cronbach формула
може да се изчисли и надеждността на тестовете, съставени от въпроси със свободен отговор
(тип есе), при които оценката на отговорите е алтернативна („да–не“) или в зависимост от пъл-
нотата на отговорите се поставят различен брой точки.
Коефициентът алфа представлява долната граница на скалата за измерване на надежд-
ността на един тест. По принцип тази надеждност се оценява с корелацията, изчислена по израз
(6). Практически примери за изчисляване на алфата на Cronbach и техният анализ при дидак-
тически тестове в областта на образованието по физическото възпитание и спорт са публику-
вани в [42 – 44, 46, 49, 50].
Оценяването на надеждността на два теста може да се използва и при разделянето на
един тест на две части по „Split-half” метода, който според някои автори представлява
4-тият метод за оценка на надеждността на дидактическите тестове, а според други това
е вариант на методите за вътрешната съгласуваност на въпросите и тяхната хомогенност.
В този случай се използва един тест, като задачите се разделят на две части или се номе-
рират – първата половина се образува от четните, а втората половина от нечетните номера
въпроси, и се изчислява корелацията между двете половини. Когато скалата е идеално

30 α на Cronbach е много широко използван показател за надеждността не само на дидактическите тестове,
но и на тестовете във всички други области – психология, социология и др. В редица софтуерни продукти
надеждността се изчислява с формули, които са нейни продължения, като KR8, KR20 и KR21 .

79