Page 85 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Подобно на алфата на Cronbach за една скала, изчислена по израз (11), и тук, в израз (22),
който изразява надеждността на композиционните скали, коефициентът алфа може да заеме
стойности в интервала от 0 до 1. Прието е да се интерпретират различията между учебните
постижения на тестираните лица, когато стойностите на коефициентите на композиционната
надеждност на един тест са по-големи от α = 0,60. В противен случай се приема, че тестът не
може да отчита действителните различия между измерваните латентни признаци на отделните
лица, тъй като при коефициент на корелация α = 0,60 производният на него коефициент на
2
определеност (детерминация – r(XiXj) .100), обясняващ в проценти влиянието на изследваната
зависимост, ще заеме съответно твърде ниската стойност от 36%. В тази връзка се приема
също, че колкото по-висока е стойността на алфата за композиционна надеждност на един ди-
дактически тест, толкова по-голяма е и прогностичната му стойност по отношение на същите
тестирани лица. Тук особено важно е да се подчертае фактът, че оценката за композиционната
надеждност на един тест е валидна единствено за извадката, върху която е приложен и апро-
биран тестът. Съществен момент от интерпретацията на оценката за композиционната надеж-
дност на един тест е и обстоятелството, че нейните стойности зависят от разликите във въз-
можностите на тестираните, т.е. алфата не е константна величина за всички лица с различни

възможности и нива на учебните постижения. Според Е. Стоименова „при равни други усло-
вия колкото по-голям е интервалът на възможностите на тестираните лица, толкова по-надеж-
ден е изпитът“ [125].
Баловете от различните скали може да се сравняват, представяйки се като процент от об-
щия бал, постигнат в един тест, съставен от повече скали. Средните стойности на баловете от
скалите, представени чрез процента им от общия максимален бал, позволяват да се прецени
относителната им трудност и ако е необходимо, да се въведат корекции в теглата на скалите
спрямо максималния общ бал на теста.
Тъй като отношението на въпросите от отделните скали към общата композиционна скала
е различно, вътрешната им съгласуваност, оценена чрез коефициента алфа, може да бъде по-
ниска от надеждността на отделните скали. За оценка на надеждността на общата композици-
онна скала е по-добре да се използва вътрешната съгласуваност между въпросите в отделните
скали, отчетена в корелационните матрици, като се вземат предвид и съществуващите корела-
ционни зависимости между отделните скали. Именно такава оценка на надеждността се
получава чрез формулата за композиционната надеждност или алфата на Cronbach. Същата
формула позволява да се изчисли предварително и този брой въпроси и задачи, които биха
гарантирали желаната висока степен на надеждност на един тест. По този начин формулата
подпомага вземането на решения, отнасящи се до оптимизиране на дължината на дидактичес-
ките тестовете и до подобряване на измерителните им характеристики, свързани с тяхната ико-
номичност, като: време за провеждане на тестирането, време за оценяване, оптимизиране на
материалните разходи и др.

3.2.1. Фактори, влияещи върху надеждността
Надеждността на тестовете се влияе от 4 основни фактора: обективност на оценяването;
разлики в учебните постижения на тестираните лица; брой на въпросите и задачите в теста;
разлики в трудността на теста.
Надеждността на получените от един тест резултати е пряко свързана със съгласуваността
на оценките, получени в един и същ тест от различни оценители. Колкото по-висока е тази съг-
ласуваност на оценките, т.е. колкото по-обективно е оценяването, толкова по-висока ще бъде и

83