Page 90 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

(континуум), за чиято оценка се прилага. В този смисъл валидността представлява натруп-
ване на доказателства за смисъла, уместността и ползата от изводите, които се правят от
тестовите балове. Очевидно валидността на един дидактически тест има отношение и към
четирите основни въпроса: какво измерваме, как измерваме, как представяме резулта-
тите от проведеното педагогическо измерване и какви решения вземаме съобразно пос-
тавените цели на измерването. В крайна сметка решаването на всички тези въпроси се от-
нася до изясняването на смисъла на получените тестови балове и до правомерността на
решенията, взети въз основа на тях. Интерпретацията на баловете, от своя страна, зависи
не само от съдържанието на теста, но и от редица други фактори като целта, за която се
използва, условията за провеждането му, начините на оценяване на въпросите и задачите,
които го изграждат в структурно отношение, и др. Разгледани в систематичен порядък,
всички тези фактори дават основания валидността на дидактическите тестове да се търси
по отношение на три основни направления, формулирани в приетия стандарт за образова-
телните и психологическите тестове от Американската психологическа асоциация
(Standards for Educational and Psychological Tests, APA [306]), като:
– валидност по отношение на съдържанието (съдържателна валидност – content validity);
– валидност спрямо външни критерии (критериална валидност – criterion related validity);
– валидност по отношение на измерваните психични конструкти на личността (кон-
структна валидност – construct validity).
Както става ясно от самото определение, съдържателната валидност на тестовете се отнася
преди всичко до степента, в която въпросите и задачите от един тест или една негова скала
покриват определена област от изучаваното учебно съдържание, т.е. доколко извадката от въп-
роси е представителна по отношение на учебното съдържание.
В близо двувековната история на дидактическите тестове като основен подход за устано-
вяване на съдържателната валидност се е утвърдил методът на експертните оценки. При него
степента на съдържателната валидност на тестовете се изчислява като коефициент на корела-
ция между оценките на експертите. За целта широко се прилагат коефициентите на корелация
на Spearman – Brawn от израз (9) и точковата и точково-бисериалната корелация.
Валидността спрямо външен критерий означава степента на съответствие на един тест
спрямо предварително определен външен критерий, който може да се наблюдава обективно и
да се предвижда чрез наблюдаваните резултати от теста. Един тест ще бъде валиден тогава,
когато съществува силна зависимост между критериалната мярка (бал С) и наблюдаваните
тестови балове (Х), т.е. когато изчислените коефициенти на корелация между тях клонят към
+1. Фактически тези зависимости се описват с модела [165]):

Х = τ + ε
С = τ + η,
където:
Х – наблюдаван бал, С – критериален бал; τ – действителен бал;
ε – грешка при измерването на Х;
η – грешката при измерването на критериалния бал С.

Корелацията между наблюдавания бал (Х) и критериалния бал (С), която показва сте-
пента на критериална валидност, може да се представи чрез израза:

 2  2  2 
r  / cx           r  /x   (24)
 x    2    2   x   2  x    x  

88