Page 91 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 91
Израз (24) показва, че корелацията между наблюдавания и критериалния бал r(X/С) винаги
е по-малка от тази между наблюдавания и действителния бал r(Х/τ). Ако вземем предвид
връзката между надеждността на един тест и надеждността, изчислена от два еквивалентни
(паралелни) теста от израз 10, ще получим, че:
r x / c 2 r x / 2 r (25)
x x
2
С други думи, „квадратът на валидността винаги е по-малък от степента на надеждност на
един тест“.
Когато се разглежда зависимостта между два паралелни теста, в специализираната лите-
ратура се използва понятието „вътрешна критериална валидност“ на теста. Тя се основава
на изчислените коефициенти на корелация между наблюдаваните балове, разгледани при ма-
тематико-статистическите методи за установяване на надеждността.
Валидността на предсказанието (predictive validity) е свързана с прогностичните въз-
можности на един тест и съответно със степента, в която получените от него балове може
да представляват индикатор за бъдещо поведение и бъдещи учебни резултати на тестира-
ните лица. Изчислява се като корелация между наблюдаваните в прогностичния тест ба-
лове и някакъв друг, последващо наблюдаван критерий. Ролята на такива критерии може
да изпълняват резултатите от повторно тестиране след известно, достатъчно дълго време,
резултатите от други изпити или др. Прогностичната валидност е особено важна при тес-
товете, използвани за прием в различни училища или университети, за назначаване на фир-
мен персонал, където целта е да се вземат решения и да се подберат лица с по-високи
учебни постижения. Факторите, оказващи съществено влияние върху прогностичните въз-
можности на един тест, са: времето между двете тестирания (първото – прогностично, вто-
рото – критериално), ефектът от степента на надеждност, респ. вариацията във възможнос-
тите на извадката от тестирани лица – вж. израз (25), и броят на въпросите в прогностичния
тест.
Когато стойностите на изчислените коефициенти на корелация между двата наблюда-
вани резултата са високи, значи тестът има добри прогностични възможности и, обратното,
когато те са ниски, неговите характеристики по отношение на прогнозирането са слаби.
Като индикатор за добрите прогностични възможности на един тест се приемат стойности
на коефициентите на корелация над 0.6 или 0.7. При интерпретирането на коефициентите
на корелация трябва да се отчете и вариацията във възможностите на тестираните лица при
първото и при второто тестиране, тъй като тя оказва съществено влияние върху надежд-
ността на тестовете. Например ниският коефициент на корелация между две тестирания
(първото – за класиране в университет, второто – от средния успех след 1-вата година)
може да се дължи на по-голямата хомогенност на извадката във второто тестиране. По-
добна ситуация по чисто логически път може да се наблюдава при текущото оценяване на
студентите в хода на един семестър по дадена учебна дисциплина, когато до втория тест се
допускат само лицата, покрили нормативните изисквания за бал, съответстващ на „ус-
пешно преминал теста“, а те, от своя страна, са значително по-хомогенна извадка, откол-
кото всички явили се на първия тест лица.
Добрите прогностични възможности на един тест са гаранция за намаляване на риска
от вземане на грешни решения при класирането и подбора на лицата и за намаляване на
щетите (социални или личностни) от неправилно взетите решения.
89
