Page 92 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

В редица случаи, когато се говори за вътрешната критериална валидност на тесто-
вете и се визира анализът на индивидуалните резултати спрямо определена мярка за оценка
като норма, брой места за обучение и др., се използва терминът „конкурентна валидност“
на теста (concurrent validity). За разлика от коефициентите на корелация, чрез които се ус-
тановява прогностичната валидност на тестовете при провеждане на повторни тестирания
след сравнително дълъг период от една или повече години, коефициентът на конкурентната
валидност на един тест може да се изчисли въз основа на данните от две независими из-
вадки в един и същ времеви интервал. Според G. Sax „в случаите, когато коефициентът на
конкурентна валидност е сравнително добър (около 0.6), коефициентът, показващ прогнос-
тичната валидност на същия тест, ще се очаква да бъде по-нисък от тази стойност, ако се
използва един и същ критерий и при двата опита“ [259].
Определението „конструктна валидност“ (construct validity) на тестовете се свързва
с тези мисловни конструкти, които е предназначен да измерва самият тест, а не с неговата
вътрешна структура (скали, видове въпроси и задачи). От своя страна конструктите предс-
тавляват теоретични предположения и абстракции за онези психични образувания на лич-
ността, които влияят върху нейната дейност и постижения. Примери за подобни конст-
рукти са двигателните, музикалните, комуникативните възможности и други способности
на индивида, неговата интелигентност, памет и т.н. С други думи, конструктите имат зна-
чение както за протичането на педагогическия процес, така и за контрола върху учебните
постижения и за определяне на неговите цели. В чисто оперативен порядък според G. Sax
[259] определянето на конструктната валидност на тестовете преминава през 6 основни
стъпки:
1. Определяне на интегралните показатели (конструкти).
2. Диференцирането им от подобни на тях показатели.
3. Измерване на основните показатели (избор на измерими показатели за отдел-
ните фактори) и доказателство на хипотезите, свързани с тях.
4. Събиране на доказателства от различни източници за съответните конструкти.

5. Събиране на доказателства за липсата на зависимост между основните конст-
рукти и други странични фактори.
6. Модифициране на основните конструкти с оглед осигуряване на допълни-
телна информация, независимо от изхода на доказване на създадените хипо-
тези (потвърждаване или отхвърляне на хипотетичния изследван конст-
рукт).

От всичко казано дотук логично следва, че конструктната валидност на един тест е
значително по-широко понятие от съдържателната или критериалната валидност.
Статистическите методи, използвани най-често за определяне на конструктната валид-
ност на тестовете, са: факторният анализ, корелационният анализ и доказателството на хи-
потези с параметрични или непараметрични критерии.

Чрез първия анализ се определят основните фактори (конструкти), а чрез техните фак-
торни тегла – степента на влиянието им върху постигнатите резултати. По този начин е
възможно да се обяснят основните конструкти, на които се базират постигнатите учебни
резултати и които придават конкретен смисъл на натрупаните балове в теста. Делът на оп-
ределящите фактори (конструкти) в един тест се установява чрез корелационен анализ
както на вътрешната съгласуваност между въпросите и задачите от една скала (субтест),
така и на съгласуваността им с общия постигнат в теста резултат (наблюдаван бал), по

90