Page 97 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

успешни кандидати ще нарасне с 15%, а това означава че повишената валидност на приложения
тест при малки стойности на коефициента за подбор води до чувствителното намаляване на „за-
губите“ от взетите решения. Обаче при много високи стойности на коефициента на подбор, то-
гава, когато почти всеки кандидат е приет, увеличението на коефициента за успешност е много
малко – от 0.51 на 0.52, и това би принудило преподавателите и/или администрацията да класи-
рат голям процент кандидати, които нямат необходимите качества или желаното ниво на учебни
постижения и впоследствие ще бъдат причислени към групата на неуспешните. Дори при въз-
можния теоретичен максимум на валидност на приложения тест +1.0 те ще бъдат принудени да
приемат кандидати, които нямат необходимите качества. В такъв случай „загубите“ от непра-
вилно взетите решения при подбора ще бъдат чувствително по-големи.
Изключение от това правило е единствено случаят, при който без използването на тест се
приеме много голяма част от всички резултати да бъдат задоволителни.
Методологията, използвана при подбор на кандидати за дадена дейност, е необходима,
но няма голямо практическо значение в случаите, при които е необходимо да се вземат ре-
шения, свързани с ориентирането на кандидатите към групи с различни нива на преподаване
съобразно възможностите и нивата на подготовка на самите кандидати. В този случай не
става дума за вземането на дихотомни решения (класиран–некласиран), а за решения с мно-
жество възможни решения. Методите, използвани за измерване в тези случаи, са валидни
дотолкова, доколкото те притежават разграничителна валидност (incremental validity). Разг-
раничителната валидност на измерванията е увеличената ефективност на предсказанието
върху вече известна информация.
Един преглед на 4-те раздела от таблицата на Taylor–Russel показва, че разграничителната
валидност е най-голяма тогава, когато 50% от класираните (приетите) са оценени като ус-
пешни, тъй като именно в тази точка се наблюдава най-голямо подобряване на прогнозните
резултати. Дори когато валидността на един тест за подбор на кандидати е равна на 0 и са
подбрани 5% от кандидатите, коефициентът на успешност е равен на 0.5. Приложението на

един тест с ниска валидност 0.2 би повишило коефициента на успешност от 0.5 на 0.67.
Именно тази разлика между двата коефициента на успешност представлява количественият
израз на разграничителната валидност на теста. Тя показва еднопосочния характер в изме-
нението на стойностите на коефициента на успешност и на валидност на един тест, т.е. увели-
чаването на коефициента на успешност е функция на увеличаването на валидността на теста.
За да покаже значението на разграничителната валидност на тестовете при вземането на
решения, свързани с насочването (ориентирането) на кандидатите към групи с различни нива,
L. Cronbach посочва следния пример.
Ако се предположи, че резултатите от теста А са еднакво корелирани с успеха на клас 1 и
клас 2 (r А/1 = 0.4 и r А/2 = 0.4), то този тест по всяка вероятност ще бъде приет като валиден за
общите възможности на тестираните от двата класа и може да предскаже по еднакъв начин ус-
певаемостта и в единия, и в другия клас по еднакъв начин. Очевидно е обаче, че тестът има
нулева разграничителна валидност, тъй като не дава възможност да се направи разграничение
между лицата, които биха били успешни в клас 1, от тези, които биха били успешни в другия
клас – 2. Ако решението е първо да се запълнят местата в двата класа чрез случаен подбор между
лицата, постигнали повече от половината от възможния максимален бал, то очевидно 50% от
тези лица ще бъдат насочени и записани в клас 1 и в клас 2, а останалите лица – 50% от тести-
раните, ще бъдат отхвърлени и няма да бъдат класирани и записани нито в клас 1, нито в клас 2.

95