Page 102 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

валидност на теста, тъй като всеки въпрос измерва отделни дидактически единици от изуча-
вания материал.
Другият възможен подход е подобни въпроси и задачи да се модифицират и отново да
се апробират, преди да се включат в окончателния вариант на теста. Когато един неправилен
отговор е с много висока абсолютна честота при групата на успешните студенти (т.е. когато
неправилният отговор е много „атрактивен“), характеристиките на въпроса може да се по-
добрят, като този отговор се елиминира или се измени неговото съдържание, за да не е тол-
кова атрактивен.
В Таблица 6 са посочени вербалните оценки на различни стойности на индекса на раз-
личителната сила при един хипотетично съставен тест от 100 въпроса/задачи.

Таблица 6. Оценка на индекса на дискриминация (цит. по Е. Стоименова [125])

Трябва да се има предвид, че колкото по-голям е обемът на извадката от тестирани
лица, толкова по-нисък може да бъде индексът на различителната им сила.
Коефициентът на трудност на тестовите въпроси с избираем отговор е равен на относи-
телния дял на тестираните, дали верен отговор. За изчисляване на коефициента на трудност са
известни два подхода: 1. класически, при който броят на лицата, решили вярно въпроса, се

дели на общия брой тестирани лица (дори когато някои от тях са дали само по един-два отго-
вора в целия тест); и 2. при който броят на лицата, решили вярно въпроса, се раздели на кори-
гирания общ брой тестирани лица.
Анализът на трудността на въпросите с корекция на общия брой лица, решили задачата, се
осъществява, като от общия брой тестирани лица се изключат всички, които не са дали ника-
къв отговор, и тези, които не са прочели въпроса. Броят на последните се определя, като
тестът на всяко лице се прегледа отзад напред и се установи мястото на последния въпрос с
посочен отговор. Всички следващи въпроси до края на теста, на които не е посочен отговор,
се приемат за „непрочетени“ и се приспадат от общия брой тестирани лица. Допустимите
стойности на коефициента на трудност са от 0 до 100.
Независимо че терминът „трудност“ е добил широка популярност, той не е напълно ко-
ректен, тъй като високите стойности на коефициента съответстват на по-лесните задачи, а по-
ниските му стойности са индикация за трудните задачи, на които повечето лица не са дали
верен отговор (верен или неверен) на същия въпрос.
Трябва да се има предвид фактът, че истинският брой лица, които знаят верните отговори,
в действителност е по-малък от броя на лицата с верен отговор, тъй като част от верните отго-
вори може да се посочат на случаен принцип (т.е. да са „налучкани“ или да са случайно посо-
чени на лотариен принцип). Един от начините за намаляване на процента на случайно верните
отговори е да се избягват много трудните задачи, които предполагат и стимулират използва-
нето на подобна тактика на попълване на един тест.
Броят на дистракторите в един тестови въпрос е пряко свързан както с шансовете за налуч-
кване на верните отговори, така и с тълкуването на оценките за трудност на самия въпрос. В

100