Page 99 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

къв външен критерий и отрицателна корелация с друг такъв критерий. В този смисъл из-
ползването на тест Б и В е полезно за вземането на правилните решения при приема на
тестираните лица.
Друг критерий при вземането на решения, свързани с ориентацията на тестираните
лица, е липсващата (или много ниската) корелация между баловете, постигнати в използ-
ваните прогностични тестове, и високата корелация на всеки от делен тест с успеха по да-
ден специфичен за дейността външен критерий. Когато прогностичните тестове корелират
високо с успеха по определен специфичен критерий, т.е. имат висока критериална валид-
ност, но не корелират помежду си, всеки от тях предоставя независима информация за взе-
мането на валидни (правилни) решения, свързана с правилната ориентация на лицата. Ако
обаче между резултатите от прогностичните тестове има висока корелация, се предполага,
че измерват едни и същи възможности на тестираните лица, и всеки от тях предлага много
малко информация за вземането на едно или друго валидно решение, свързано с правилната
ориентация на тестираните.
Основните изисквания за осигуряването на високата степен на валидност на тестовете
очертават едно явно парадоксално противоречие с изискванията, свързани с повишаването на
степента на надеждност на тестовете, което Е. Стоименова обобщава по следния начин:
1. За да се максимализира надеждността, трябва да се избират тестови задачи с колкото е
възможно по-висока корелация помежду им.
2. За да се максимализира валидността, трябва да се избират тестови задачи, които имат

колкото е възможно по-висока корелация с външен критерий и колкото е възможно по-ниска
корелация помежду им [125].
В тази връзка разработването на тестове с добри измерителни качества по същество
представлява оптимизационна задача с различни варианти на сполучливи решения в зави-
симост от целите на измерването. Тя е свързана пряко с прецизния анализ на основните из-
мерителни характеристики на всеки въпрос и/или задача, включен в теста, и от качествата
на всеки един от предложените варианти за отговор при въпросите с множествен избор. В
това се състои и една от основните разлики между приложението на класическата теория на
нормативните тестове за установяване на измерителните качества на моторните (двига-
телни) тестове и приложението ѝ при установяването на качествата на дидактическите тес-
тове. И докато методите и използваният математико-статистически апарат за установяване
на количествените стойности на критериите за надеждността, валидността и другите качес-
тва на нормативните тестове са добре известни, то методите и формулите за установяване на
качествата на въпросите и на отговорите (при множествен избор) са сравнително много по-
малко популярни у нас.
Основната причина за това се крие в спецификата на дейността в сферата на физическото
възпитание и спорта, където в различните системи за контрол върху тренировъчния процес и
състезателната изява на спортистите, напълно логично, доминира двигателният компонент и
респ. широката употреба на двигателните (моторни) тестове.

3.4. АНАЛИЗ НА ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ

Въпросите и/или задачите (Item), от които е съставен един тест или са съставени различни
негови скали и които определят неговите измерителни характеристики, по същество представ-
ляват извадка от възможния континуум на тези учебни постижения, които е предназначен да
измерва тестът. От друга страна, числовите характеристики на самите въпроси представляват

97