Page 96 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Когато 0.50 от резултатите са задоволителни без използването на тестове

Когато 0.70 от резултатите са задоволителни без използването на тестове

Когато 0.95 от резултатите са задоволителни без използването на тестове

Основното тяло на 4-те раздела на таблицата съдържа стойностите на коефициента за ус-
пешност (или пропорцията от тестирани лица, определени като успешни) след провеждането
на теста. От таблиците се вижда подобряването на решенията, свързани с подбора, тогава,
когато са известни резултатите от теста. Така например, ако без да се провежда тест, се опре-
дели 0.50 от всички лица да са успешни, провеждането на един тест с валидност 0 означава, че
няма да има ефект от цялата процедура по тестирането независимо от стойността на коефици-
ента на подбор. С други думи, тогава, когато валидността на един тест е равна на 0, коефици-
ентът на успешност е пропорционален на коефициента на подбор. Обаче, ако без провеждането
на тест се определи коефициентът на успешно преминаване да бъде 0.50 и административният
орган (или преподавателите) класира 0.5 от кандидатите (т.е. коефициентът на подбор е 0.5),
прилагането дори на един тест с ниска валидност от порядъка на 0.20 ще подобри коефици-
ента на успешност от 0.5 на 0.67. Това означава, че провеждането на този тест ще помогне на
администрацията или на преподавателите да подберат и да класират със 17% повече ус-
пешни кандидати.
От 4-те раздела на таблицата на Taylor–Russel се вижда също така, че при ниски стойности
на коефициента на подбор дори малките подобрения на валидността на един тест водят до чув-
ствително бързо нарастване на пропорцията от резултати на кандидатите, които се приемат за
успешни. Например, ако без провеждането на тест се приеме за задоволителни да бъдат опреде-
лени 0.5 от всички резултати, едно увеличение на валидността на теста за прием от 0.2 на 0.4 ще
увеличи коефициента на успешност от 0.67 на 0.82. В този случай процентът на класираните

94