Page 93 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

подобие на разгледаните вече четири основни метода за определяне на надеждността на
тестовете.
Освен разгледаните три основни типа валидност (съдържателна, критериална и конст-
руктна) в специализираната литература се използва и понятието „face validity“, чийто смис-
лов превод би могъл да означава валидност по отношение на формата на теста (т.е. не-
говата атрактивност, актуалност и т.н.). В този случай се визират качества на тестовете,
които са тяхна вторична характеристика по отношение на валидността им, доколкото в ре-
дица случаи един тест може да бъде много занимателен и атрактивен по форма, но в същото
време да има много ниска критериална валидност.

3.3.2. Прогностична и конкурентна валидност.
Методи за намаляване на риска от неправилни решения

Прогностичната и конкурентната валидност на тестовете характеризират възмож-
ността чрез прилагане на дидактическите тестове да се осъществява селекция (класиране) и/или
прием на кандидати за определена дейност съобразно предварително фиксиран брой или на-
сочването им към различни учебни групи според входящото ниво на учебните постижения на
кандидатите.
Класирането на кандидатите за определена дейност по същество представлява едно дихо-
томно решение, въз основа на което лицата се разделят на две подгрупи: успели–не успели,
класирани–некласирани (отхвърлени).
Когато е необходимо да се подберат кандидатите при предварително фиксиран брой за
прием, един от възможните подходи е те да се класират в зависимост от показаните при тести-

рането резултати (балове и оценки). Добрите прогностични възможности на един тест са гаран-
ция за намаляване на риска от вземане на грешни решения при класирането и подбора на лицата
и за намаляване на щетите (социални или личностни) от неправилно взетите решения. Непра-
вилните решения са: отхвърляне на кандидати с действително добри качества и високи учебни
постижения и класиране на кандидати, които не притежават такива качества. При това непра-
вилните решения са свързани единствено с прогностичните характеристики на теста, а не с
характеристиките на самите кандидати.
Един от начините да се определи функцията на щетите от неправилните решения е да се
разгледат съществуващите разлики между неправилните решения на тестовите задачи и съот-
ветно разликите между тестовите балове на последните в класирането лица (най-нисък бал) и
баловете на първите некласирани лица (най-висок бал). По този начин функцията на щетите
от теста ще се изрази чрез функцията на разликите в баловете за класиране. Прието е да се
смята, че когато тази разлика между граничните балове за класиране на лицата е близка или
равна на 4 стандартни грешки на измерването, „загубите“ от неправилно взети решения ще са
малки, но когато тя е по-малка, рискът от неправилно взети решения ще се увеличи и загубите
от подобно класиране ще бъдат по-големи. Функцията на риска също зависи от функцията на
разликите между граничните балове. Обикновено целта е да се ограничи рискът от неправилно
взетите решения. Един от възможните подходи за неговото намаляване е тестовете да се кон-
струират от задачи с висока дискриминативна сила, които повишават средната и дискримина-
тивната сила на целия тест.
Тогава, когато бройката на класираните лица е флексибилна (плаваща), от полза за взема-
нето на крайното решение е т.нар. таблица на очакваните постижения, при която в Декарто-
вата координатна система се отчитат двата резултата – прогностичният и критериалният. За

91