Page 89 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Таблица 3. Грешка на измерването (цит. по G. Sax [259])

Тъй като действителният бал е 10 единици при всички тестирани лица, неговото стандар-
тно отклонение е 0, докато стандартното отклонение на наблюдаваните балове за 5 тестирани
лица е равно на 1.4.
Тази информация може графично да бъде представена с нормалното разпределение на чес-
тотите на една величина със средноаритметична, равна на 0, и стандартно отклонение, равно
на 1.4 (Фигура 7).

Фигура 7. Нормално разпределение на грешните резултати със средноаритметична,
равна на 0, и стандартно отклонение, равно на 1.4 (цит. по G. Sax [259])

С помощта на стандартната грешка на измерването, т.е. на наблюдавания бал, е възможно
да се изчисли доверителният интервал, в който с определена гаранционна вероятност се намира
действителният бал на тестираните при многократното провеждане на теста. Това означава, че
68% от действителните балове ще бъдат в границите на ±1 стандартно отклонение около сред-
ната, а в границите на ±2 стандартно отклонение – около 95%.
Когато надеждността на един тест е много висока (близка до +1.0), стандартната грешка
е много малка и това е индикация за високата точност на баловете. При ниска надеждност на
теста стандартната грешка е голяма и при това положение, за да се направят заключения за
разликата в действителните учебни постижения на две тестирани лица (Х1′ и Х2′), е необхо-
димо да е налице голяма разлика в техните наблюдавани балове (Х и Х ).
1
2
3.3. ВАЛИДНОСТ. ВИДОВЕ. РИСК ОТ НЕПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ
3.3.1. Видове валидност. Съдържателна валидност

Високата надеждност на един дидактически тест е необходимо, но недостатъчно усло-
вие за неговата валидност, тъй като по определение под валидност (информативност) в
теорията на тестовете се разбира степента, в която тестът измерва тази латентна способност

87