Page 84 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 84

Когато трудността на задачите в един тест не е равна и въпросите в теста са с избираеми
            отговори,  особено  подходящо  е  да  се  използва  формулата  на  A. Horst (модифицирана, цит.
            по Г. Бижков [14]).

                                        n   M
                              r      1                                                   (20)
                                XX 
                                        m  x 2
            където:
                    m – брой на възможните отговори от задачите в теста;
                    n – брой задачи в теста;
                    М – средноаритметична стойност на тестовия бал;
                      2
                    σX  – дисперсия на общия бал.
                 Модификацията, предложена от P. Dressel, се изчислява по формулата:


                                      n      2    G  2  p  .q  
                              r         .   x          i  i  
                                  
                               XX
                                     n 1        x 2                                    (21)
                                                             
            където:
                n – брой на задачите в теста;
                  2
                σX  – дисперсия на общия бал;
                pi – частта от лицата, решили i-тата задача;
                qi – частта от лицата, които не са решили i-тата задача (qi = 1 – pi );
                G – тегло на съответния отговор.

                 Формулата е подходяща за прилагане в случаите, когато отделните задачи от един тест или
            от една скала на теста се оценяват с различен брой точки.
                 Когато тестовете са съставени от две или повече отделни скали, в които отделните въпроси
            са предназначени да измерват съвместно учебните постижения в две или повече области или
            раздели, се въвеждат понятията „композиционна скала“ и съответно „композиционна надежд-
            ност“. По подобие на въпросите от един тест, за въпросите в една скала се предполага, че са в
            такава връзка, при която натрупването на баловете от една скала съответства на натрупаните
            балове от останалите скали. В този случай коефициентът на корелация измерва степента на ли-
            нейна зависимост между скалите. Получената корелационна матрица на скалите показва в каква
            степен всяка скала е свързана както с всички останали, така и с общата композиционната скала.

                 Корелацията на всяка отделна скала с общата композиционна скала (Scale Reliabilities) и
            композиционната  надеждност  (Composite  Reliability)  се  изчислява  чрез  изчислената  α  на
            Cronbach за композиционни скали [173]:
                               k
                              Σσхi.αхi + 2.Σ r(Xi Xj)
                               i = 1              i<j
                    α  =  -------------------------------------,                            (22)
                           k
                           Σσхi   + 2.Σ r (Xi Xj)
                           i             i<j
            където:
                    k – брой на скалите;                                        σхi – дисперсия на баловете от i-тата скала;
                    αхi – стойност на алфата на i-тата скала;       r(Xi Xj) – ковариацията между i-тата и j-тата скала.





                                                           82
   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89