Page 86 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 86

изчислената степен на надеждност на наблюдаваните балове от един тест. Този основен посту-
            лат може да се обясни с факта, че когато е налице ниска съгласуваност между бала, присъден за
            един и същ отговор от различни оценители, тогава фактически не се измерват действителните
            учебни постижения на тестираните лица, а случайните фактори, които не са свързани с техните
            действителни учебни постижения. Субективността при оценяването на резултатите означава не-
            съгласуваност между баловете, която създава предпоставки за натрупване на случайна грешка,
            а това, от своя страна, води до понижаване на коефициента на надеждност на теста. В този сми-
            съл надеждността на резултатите (баловете) на практика представлява една горна граница на
            надеждността на самото измерване и съответно колкото по-високо е нивото на субективност в
            оценяването, толкова по-нисък ще бъде и коефициентът на надеждността му. В повечето случаи
            въпросите с избираеми отговори (дихотомни или множествени), както и тези за съответствие,
            създават по-добри предпоставки за по-висока обективност при оценяването, отколкото въпро-
            сите с открит отговор. Степента на обективност при оценяването може да се прецени чрез из-
            числяване на коефициентите на корелация между оценките на отделните оценители. Когато този
            коефициент е само 0.6, надеждността на измерването е много ниска (36%) и това налага да се
            изгради по-прецизна система от показатели за присъждането на съответните балове на един и
            същ въпрос или на група от въпроси в теста.
                 Един от най-значителните фактори, които влияят върху надеждността на дидактическите
            тестове, е съществуващата разлика в действителните учебни постижения на тестираните лица.
            По принцип колкото по-голяма е разликата в техните действителни учебни постижения, т.е.
            колкото по-хетерогенни (разнородни) са получените резултати в групата на тестираните, тол-
            кова по-лесно ще се регистрират  съгласувани  резултати  между  две  последователни  или  па-
            ралелни тестирания. Този основен постулат от класическата теория на тестовете може да бъде
            добре илюстриран с примера, посочен от G. Sax в Таблица 2.

              Таблица 2. Надеждност на паралелни еквивалентни форми при 2 групи от лица с различни
               вариация на резултатите – голяма при група 1 и малка при група 2 (цит. по G. Sax [259])

















                 От таблицата се вижда, че надеждността на измерването с двете паралелни форми на теста
            (А и Б) при групата с висока вариация на резултатите (група 1) е много  голяма  (r  =  0.99),
            докато при втората група тя е изключително ниска (r  = 0.44) поради ограничената вариация
            в наблюдаваните балове (резултати). Това е така, тъй като при първата група, когато едно лице
            постига различен резултат при форма А и форма Б, подреждането му (мястото му в ранговата
            редица) се изменя относително слабо и индивидуалните разлики остават непроменени. Точно
            обратното е в сила при втората група, при която малките разлики в резултатите във форма А и
            Б водят до чувствително изменение на индивидуалния рангов номер, а това от своя страна на-
            малява коефициента на корелация, тъй като надеждността зависи от съгласуваността на пос-
            тигнатите балове.


                                                           84
   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91