Page 86 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

изчислената степен на надеждност на наблюдаваните балове от един тест. Този основен посту-
лат може да се обясни с факта, че когато е налице ниска съгласуваност между бала, присъден за
един и същ отговор от различни оценители, тогава фактически не се измерват действителните
учебни постижения на тестираните лица, а случайните фактори, които не са свързани с техните
действителни учебни постижения. Субективността при оценяването на резултатите означава не-
съгласуваност между баловете, която създава предпоставки за натрупване на случайна грешка,
а това, от своя страна, води до понижаване на коефициента на надеждност на теста. В този сми-
съл надеждността на резултатите (баловете) на практика представлява една горна граница на
надеждността на самото измерване и съответно колкото по-високо е нивото на субективност в
оценяването, толкова по-нисък ще бъде и коефициентът на надеждността му. В повечето случаи
въпросите с избираеми отговори (дихотомни или множествени), както и тези за съответствие,
създават по-добри предпоставки за по-висока обективност при оценяването, отколкото въпро-
сите с открит отговор. Степента на обективност при оценяването може да се прецени чрез из-
числяване на коефициентите на корелация между оценките на отделните оценители. Когато този
коефициент е само 0.6, надеждността на измерването е много ниска (36%) и това налага да се
изгради по-прецизна система от показатели за присъждането на съответните балове на един и
същ въпрос или на група от въпроси в теста.
Един от най-значителните фактори, които влияят върху надеждността на дидактическите
тестове, е съществуващата разлика в действителните учебни постижения на тестираните лица.
По принцип колкото по-голяма е разликата в техните действителни учебни постижения, т.е.
колкото по-хетерогенни (разнородни) са получените резултати в групата на тестираните, тол-
кова по-лесно ще се регистрират съгласувани резултати между две последователни или па-
ралелни тестирания. Този основен постулат от класическата теория на тестовете може да бъде
добре илюстриран с примера, посочен от G. Sax в Таблица 2.

Таблица 2. Надеждност на паралелни еквивалентни форми при 2 групи от лица с различни
вариация на резултатите – голяма при група 1 и малка при група 2 (цит. по G. Sax [259])

От таблицата се вижда, че надеждността на измерването с двете паралелни форми на теста
(А и Б) при групата с висока вариация на резултатите (група 1) е много голяма (r = 0.99),
докато при втората група тя е изключително ниска (r = 0.44) поради ограничената вариация
в наблюдаваните балове (резултати). Това е така, тъй като при първата група, когато едно лице
постига различен резултат при форма А и форма Б, подреждането му (мястото му в ранговата
редица) се изменя относително слабо и индивидуалните разлики остават непроменени. Точно
обратното е в сила при втората група, при която малките разлики в резултатите във форма А и
Б водят до чувствително изменение на индивидуалния рангов номер, а това от своя страна на-
малява коефициента на корелация, тъй като надеждността зависи от съгласуваността на пос-
тигнатите балове.

84