Page 104 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

През 1952 г. обаче F. Lord изказва съображението, че изчислената по този начин оптимална
трудност е систематично с около 0.10 по-ниска от действителната, тъй като трудните въпроси
стимулират „налучкването“ и по този начин се натрупва по-голяма грешка в измерването (Таб-
лица 8).

Таблица 8. Оптимална трудност на въпросите

Контролът върху оптималната трудност на тестовите въпроси е един от възможните
начини за постигане на две различни цели – класиране на тестираните и тяхното насочване към
различни нива за обучение (групи – начинаещи, напреднали, надарени и др.).
По принцип тогава, когато целта е да се разграничат тестираните лица, усвоили съответ-
ните дидактически единици от един учебен курс в желаната степен, от тези, които не са ги
усвоили, е желателно да се включат повече сравнително лесни тестови въпроси, при които,
при равни други условия, разпределението на баловете в теста става с подчертана отрица-
телна асиметрия.
Когато в един тест преобладават въпросите с по-висока трудност, разпределението на ба-
ловете е с положителна асиметрия. Подобни тестове имат по-добри възможности за разграни-
чаване на тестираните лица в зависимост от нивото на техните способности и учебните им
постижения. Идеалната ситуация е тогава, когато въпросите в подобен тест имат висок поло-
жителен индекс на дискриминация (т.е. допринасят за вътрешната конструктивна надеждност)
и имат висока положителна корелация с определения външен критерий (т.е. когато имат висока
критериална валидност).
Извършването на процедурите по оценката и установяване на честотното разпределение
на отговорите на всеки въпрос в даден дидактически тест е свързано с много голям разход на
време, поради което минимализирането му по възможните познати начини (автоматизация
и/или компютризация) се отразява силно върху икономичността на тестовете и ефекта от
тяхното приложение в учебно-възпитателния педагогически процес. Анализът на това разп-
ределение се облекчава чувствително и от приложението на специализираните софтуерни
продукти за установяване на измерителните характеристики на отделни въпроси и/или на из-
ползваните тестови варианти.

3.4.2. Други характеристики. Оценка на дистракторите
Освен чрез индекса на дискриминация, разграничителните възможности на тестовите
задачи може да се оценят и чрез установяване на връзката им с останалите задачи. По прин-
цип за установяване на зависимостта между тестовите въпроси и композиционната скала на
теста се използват: бисериалната, точковата бисериална корелация и коригираната точкова
бисериална корелация. За установяване на зависимостта между тестовите въпроси и скалата,
в която той участва пряко, се използва коефициентът на обикновена линейна корелация на
Pearson.

102