Page 105 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Когато измерваният латентен признак е една непрекъсната променлива величина с нор-
мално разпределение на честотите, измервана чрез дихотомни условия, към които принадлежат
резултатите на лицата, и разпределението на дихотомния признак е неизвестно, за оценка на
дискриминацията на въпроса може да се използва точковата бисериална корелация по израза
(цит. по Г. Клаус и Х. Ебнер [85]):

Xp  Xq
r p bis  Xp  Xq ср ср s ср . p. q , (27)
ср
където: x
Xpср. – средноаритметична величина на бала в единия клас на дихотомния въпрос;
Xqср. – средноаритметична величина на бала във втория клас на дихотомния въпрос;
p и q – брой балове на лицата, които имат верни или неверни отговори;
Sх – стандартно отклонение на наблюдаваните балове в скалата (теста).

От израз (27) се вижда, че за изчислението се извеждат средните стойности на лицата, от-
говорили правилно на съответния въпрос, и средните балове на лицата, които не са отговорили.
При изчислението не се отчита фактът, че самият въпрос е част от общата скала. Очевидно
точковата бисериална корелация е по-информативен показател за разграничителните възмож-
ности на тестовите въпроси от индекса на дискриминация, тъй като за нейното изчисление се
използват всички натрупани балове, а не само част от тях (т.е. само на силната и на слабата
гр упа, както това се прави при индекса на дискриминация).
Точковата бисериална корелация може да заеме стойности в диапазона от -1 до +1. Поло-
жителните и отрицателните стойности зависят от подреждането на двете групи на дихотомния
въпрос. Отрицателните стойности на коефициента показват, че тестираните лица, отговорили
правилно на съответната тестова задача, имат по-нисък среден бал от лицата, които са отгово-
рили неправилно. При липса на зависимост между двата наблюдавани бала корелацията заема
нулева стойност. И двата случая – при нулева и при отрицателна корелация, стойностите на
коефициента на корелация показват, че въпросът е хетерогенен спрямо скалата и не измерва
това, за което тя е предназначена. Такива въпроси и задачи „не допринасят“ за добрите изме-
рителни характеристики на тестовете и влияят негативно както върху надеждността, така и
върху валидността на тестовете.
Високите положителни корелации показват, че тестираните лица, които са отговорили пра-
вилно на съответния въпрос, имат по-висок среден бал от лицата, отговорили неправилно. Та-
кива въпроси са хомогенни с общия наблюдаван бал, функционират добре и повишават надеж-
дността и валидността на тестовете.
Когато точковата бисериална корелация се изчислява като зависимост между двете про-
менливи величини – бал по дихотомния тестови въпрос на всички лица и общия бал на скала,
без участието на съответния въпрос, се говори за коригирана бисериална корелация. И двете
точкови корелации представляват по-информативни оценки на разграничителните възмож-
ности на тестовите въпроси от индекса на дискриминация.
Когато резултатите на тестираните лица от двата класа на дихотомния признак са нор-
мално разпределени величини по отношение на техните средноаритметични, за оценка на
дискриминацията на тестовия въпрос може да се използва бисериална корелация по израза
(цит. по Г. Клаус и Х. Ебнер [85]):

Xp  Xq p. q
r  ср S x ср . y , (28)
bis

103