Page 108 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

ГЛАВА IV. ТЕОРИЯ НА КРИТЕРИАЛНИТЕ ТЕСТОВЕ

4.1. КРИТЕРИАЛЕН МОДЕЛ НА ТЕСТ
Теорията на критериално-ориентираните тестове (теория на критериалните тестове) е от-
носително нова научна постановка на проблемите, свързани с тестирането в областта на педа-
гогиката и психологията.
Нейната поява се отнася към времето на Първата световна война, но истинското ѝ развитие
като относително самостоятелна теория се отнася към средата на XX век.
Основната разлика между теорията на критериално-ориентираните тестове и класическата
(нормативната) теория е, че при нея стойностите на наблюдаваните променливи величини се
оценяват от гледна точка на нивото на съответствие (сходство или разлика) между учебните
постижения на тестирате лица и някаква предварително формулирана, от експертите в дадена
област, система от цели и критерии за степента на овладяване на дадено конкретно учебно съ-
държание. В случая получените стойности на тестираните лица не се съпоставят със стойнос-
тите на други тестирани от определени репрезентативни за дадена генерална съвкупност из-
вадки, както това се прави съобразно постулатите на нормативната теория на тестовете.
За разлика от класическата теория на тестовете, теорията на критериално-ориентираните
тестове е насочена към оценка на измерителните качества на тестовете, възникването на тази
теория се свързва с въвеждането на понятието „поведенчески цели“
и т.нар. усъвършенстващо (последващо) обучение и моделираното обучение за усъвър-
шенстване на знанията и на компетенциите.
По принцип съобразно теорията на критериално-ориентираните дидактически тестове се
приема, че съответствието между един тестови въпрос и целите на обучението, за които въп-
росът е предназначен да измерва (на англ. Item-objective congruence), по същество представ-
лява показател за валидността на задачата. В този случай експертите преценяват дали задачата:
действително измерва дидактическата единица, за която е предназначена; какви са нейните раз-
граничителни способности да разделя тестираните лица на две подгрупи – постигнали и не пос-
тигнали целта; и дали тя не притежава някои недостатъци (допуснати структурни или стилис-
тични). Това съответствие се установява на базата на експертните оценки по три основни
критерия: 1. Учебно съдържание, което се разглежда като един фиксиран континуум от знания
(или номинално скалирана променлива величина); 2. Поведение на тестираните лица по отно-
шение на този континуум от знания, въз основа на което те се разделят на две групи (алтерна-
тивно скалирана променлива величина от типа на: усвоили – не усвоили учебното съдържание
или успели и не успели да вземат даден тест и др.); 3. Йерархична класификация на учебните
цели. Очевидно приложението на основните постулати на теорията на критериално-ориентира-
ните тестове предполага ясно и разширено дефиниране на йерархично структурирани учебни
цели, операционализацията им, прецизно определяне на целевите групи, експертна оценка на
включените в теста въпроси и апробация на измерителните качества на всяка задача поотделно
и на теста като цяло.
Първите системни изследвания, свързани с операционализацията на целите, са направени
в когнитивната таксономия на B. Bloom, 1972 (вж. гл. II. 2.5).
Особено полезна при конструирането на критериалните тестове е матрицата, предложена
от R. Taylor, в която се съчетават измеренията на пространството на т.нар. S-компоненти
(учебно съдържание и ситуации) с тези на R-компонентите (знания, разбиране и приложение
на учебното съдържание).

106