Page 110 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Тъй като критериалните тестове са насочени преди всичко към установяване на ефекта
от обучението в дадена дисциплина или област от познанието, методическите подходи за оп-
ределяне на постигнатия ефект се изразяват в класическия експеримент с една група от лица,
тестирани преди началото на учебната програма и след приключването ѝ, или с две независими
извадки (контролна и експериментална група). Освен познатите от математическата статистика
традиционни методи за доказателство на хипотези в подобни случаи, специално за критери-
ално-ориентираните тестове са разработени и въведени редица математически индекси като
тези на W. Popham и др. [14, 254–256].
Така W. Popham предлага план, според който извадката се подлага на апробация преди
започване на обучението и след неговото приключване, като се използва таблицата на 4-те
полета. Тази таблица позволява да се определят тези задачи, които трябва да се включат в
теста, както и тези задачи, които трябва да се отстранят от неговия окончателен вариант,
тъй като нито е логично, нито има някакво оправдание в теста да фигурират задачи, които
тестираните решават по-добре преди курса на обучение, отколкото след неговото приключ-
ване [255].
За разлика от индексите за трудност и дискриминативна сила, чието изчисляване и ин-
терпретация се различават при нормативните и при критериално-ориентираните тестове,
то анализът на характеристиките на дистракторите, използвани при въпросите и задачите
със закрити отговори, не се различава чувствително. Основната разлика произтича от ин-
терпретацията на получените количествени стойности и докато при нормативните дидак-
тически тестове стойностите на индексите информират за това какви са учебните постиже-
ния на едно лице спрямо останалите тестирани, то при критериално-ориентираните тестове
тези стойности ориентират в каква степен са постигнати поставени учебни цели.
Приложението на основните постулати на теорията на критериално-ориентираните
тестове в практиката предполага ясно и разширено дефиниране на йерархично подредените
учебни цели, операционализация на целите, прецизно определяне на целевите групи, екс-
пертна оценка на включените в теста задачи и въпроси, апробация за определяне на изме-
рителните качества на всяка задача поотделно и на теста като цяло.
Тъй като критериално-ориентираните дидактически тестове са особено подходящи за
обективен контрол и оценка на знанията, уменията и навиците при всички възрастови
групи и нива на спортна квалификация и компетенция, те биха могли да намерят широко
приложение в практиката на редица спортове.
За съжаление литературното проучване на достъпните информационни източници,
публикувано от нас през 2007 г., показва, че математико-статистическите методи за доказ-
ване на техните характеристики в качеството им на научен измерителен инструментариум
у нас все още представлява „бяло поле“ в спортната методична литература [322]. В тази
връзка насочихме впоследствие и научните разработки на Д. Петкова, проведени в периода
от 2010 до 2014 г., където, за да се установят и оценят измерителните характеристики на
емпирично създадените и апробирани критериално-ориентирани тестове за контрол на зна-
нията на студентите, бяха използвани когнитивните равнища на Bloom, B. в матрицата на
Teylor, B. Заедно с приложението на различни подходящи непараметрични критерии за до-
казателството на хипотези тя се оказа особено информативна за степента на реализация на
поставените цели при електронното обучение в подготовката на спортните педагози от спе-
циалност ски, спортна анимация и общообразователния предмет „Статистически методи в
спорта“ в НСА [334].

108