Page 115 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 115

Тъй като критериално-ориентираните тестове се конструират така, че да се осигури мак-
            симална съгласуваност между тестовите въпроси и поставените учебни цели, които са пред-
            назначени да измерват, вътрешната им съгласуваност (хомогенност) има по-пряка връзка със
            съдържателната валидност на тестовете, отколкото с надеждността им.

                                                  4.3. ВАЛИДНОСТ

                 Подобно на класическата теория на нормативните тестове, проверката на валидността
            на критериално-ориентираните тестове се извършва с помощта на разделянето на тести-
            раните лица на подгрупи (издържали–не издържали; силна– слаба група или групи с раз-
            лична подготвеност: силна–средна–слаба и т.н.) и проследяването на честотното разпре-
            деление на получените в тези подгрупи отговори. Когато резултатите са представени под
            формата на алтернативно скалирани величини, за оценка на валидността може да се из-
            ползва добре известният и описан вече по-горе Ф-коефициент на корелация и таблицата
            на 4-те полета; кога- то резултатите са номинално скалирани – коефициентът на контин-
            генция С, а когато са рангово скалирани  – коефициентът на Spearman. Освен познатите
            коефициенти на корелация, за установяване на валидността на критериално-ориентира-
            ните тестове се използват и редица специално създадени коефициенти. Такъв коефициент

            на съответствие, с чиято помощ може да се определи съдържателната валидност, е този от
            следващия израз [14]:
                                           N
                                      n 
                                       e
                              CVR =        2  ,                                             (38)
                                        N
                                         2
            където:
                  ne – брой експерти, оценяващи положително тестовите въпроси
                      (т.е. смятат, че те представляват представителна извадка
                      на генералната съвкупност от въпроси върху преподавания материал);
                  N – общ брой експерти.

                 Стойностите на коефициента варират в интервала от -1 до +1. Когато точно половината от
            експертите са посочили, че задачите в теста не съответстват на поставените учебни цели, кое-
            фициентът е равен на 0. Положителните стойности на коефициента означават, че преоблада-
            ващата част от експертите оценяват задачите в теста като представителна извадка на генерал-
            ната съвкупност от въпроси върху преподавания материал.
                 За определяне на валидността на критериално-ориентираните тестове може да се из-
            ползват и коефициентите за съответствие на Frike , „капа“-коефициентът на Cohen, коефи-
            циентът на Livingstone и др., тъй като по принцип съответствието (хомогенността) на въп-
            росите в такъв тест има пряко отношение както към надеждността, така и към съдържател-
            ната им валидност.
                 Независимо от възможността с помощта на тези коефициенти да се определи валид-
            ността на критериалните тестове, в критичен дух трябва да отбележим, че понастоящем
            това е възможно главно за въпросите с избираем отговор, независимо че в преподавателс-
            ката практика те се използват относително по-рядко от въпросите със свободен отговор.
            При това един от основните проблеми, свързани с експертното определяне на стандартите
            за успешност на критериално-ориентираните тестове, все още не е намерил удовлетвори-
            телно решение, въпреки че са разработени редица формализирани варианти за неговото



                                                           113
   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120