Page 116 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

решаване с помощта на таксономичните скали и на различните техники за операционали-
зиране на целите и определянето на нормите на стандартите за успешност. По принцип
експертната оценка на тестовите въпроси има два основни аспекта – оценка на резултатите
на тестираните и оценка на тестовите въпроси. Тъй като методите за оценка на резултатите
на тестираните лица и тяхното съпоставяне спрямо средното равнище на използваните нор-
мативни групи (представителни извадки) бяха обстойно разгледани в гл. 3, в тази част на
материала ще се спрем по-подробно на втория аспект при експертното оценяване, по-точно
на по-слабо известните методи за оценка на самите тестови въпроси от гледна точка на
съответствието им с поставените учебни цели.

4.4. АНАЛИЗ НА ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ

За да се установят валидността и другите измерителни характеристики на всяка задача
и на целия критериално-ориентиран тест, може да се приложи една емпирична методика,
която не бяхме срещали описана до момента в българската педагогическа литература. За
сметка на това методът се цитира в редица западни издания и учебници, свързани с научно-
изследователските методи в образованието по физическа култура и спорт (Research Methods
in Physical Education, Recreation and Sport). Това е методът на J. Flanagan, публикуван за
първи път през 1939 г., а таблиците за определяне на коефициентите на корелация са публи-
кувани едва през 1960 г.
С този метод педагогът може бързо да изчисли индексите на дискриминация и на трудност
на всеки въпрос, както и да установи с помощта на таблица коефициента на корелация (който
изразява нейната степен на валидност). В същото време, с помощта на честотния и на семан-
тичния анализ стана възможно да се преценят качествата на всеки дистрактор във всеки тес-
тови въпрос. Общата валидност на целия тест също може да се изчисли като средноаритме-
тична на валидността на всички въпроси. Този практически метод, който се използва и при
установяване на валидността на класическите (нормативните) учебни тестове, съкращава чув-
ствително времето за администриране и на критериално-ориентираните тестовете и респ. уве-
личава тяхната икономичност. При това приложението на метода дава възможност и за опти-
мизиране на тестовете, и за подобряване на техните измерителни характеристики валидност и
надеждност (вж. гл. VIII.8.4).

4.5. СТАНДАРТ ЗА УСПЕШНОСТ

Предложените от L. Nedelsky [244], W. Angoff [155] и R. Ebel [182] концепции за определяне
на граничните стандарти за успешност са ориентирани към експертната оценка на трудността
на тестовите въпроси за т.нар. гранични тестирани лица. За такива лица се приемат тестираните,
чиито резултати са близки по стойност до стандартите за успешност и при които вероятността
да решат вярно теста е 50%.
Основната методична постановката на L. Nedelsky, 1954, е свързана с експертната оценка
на тези дистрактори на всеки тестови въпрос, които граничните тестирани лица ще разпознаят
като грешен отговор и следователно изборът им ще бъде ориентиран към някой от другите по-
сочени отговори. При такава постановка за всеки въпрос очакванията ще бъдат 1/n*, където n*
е броят на останалите посочени отговори. Ако например в един въпрос с 4 отговора два от тях
със сигурност бъдат оценени като неверни, то тогава вероятността граничните тестирани лица
да дадат верен или неверен отговор става 1/2 или 50%. Граничната стойност на целия тест, на-
ричана още критична стойност (х ), се изчислява, като се сумират всички гранични стойности
z

114