Page 118 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

въпрос – грешка от измерването и грешка от определянето на нормите за стандарта на ус-
пешност, като предлагат те да се оценяват чрез тяхната ковариация. Според тях ковариацията
между двете грешки трябва да бъде положителна, когато оценените от експертите като
трудни (тежки) въпроси остават трудни и за граничните тестирани лица. M. Kane и J. Wilson
доказват също, че положителната ковариация между двата вида допускани грешки води до
редукция на общата грешка от измерването (тестирането). За разлика от L. Nedelsky, W.
Angoff и R. Ebel, те обаче се базират на предположението, че действителният бал не може да
се измери директно чрез критичната стойност на стандарта (хz), и въвеждат при критериално-
ориентираните тестове, по подобие на класическата теория на тестовете, понятията наблю-
даван бал (резултат Х) и действителен бал (τ), ориентирани спрямо теоретично определените
цели (τz или πz).
Разгледаните дотук методи за определяне на съдържателната валидност на тестовете въз
основа на експертното оценяване на съгласуваността на тестовите въпроси с поставените
цели обаче не дават отговор на един съществен въпрос – дали експертите не оценяват въз-
можностите и учебните постижения на тестираните лица по-добре, отколкото съгласува-
ността на въпросите с целите на обучението (съответно определянето на граничната стой-
ност на стандарта за успешност).
За да се намери задоволително решение на проблемите, свързани с експертното опреде-
ляне на граничната стойност на стандарта за успешност, S. Livingstone и М. Zieky [229] пред-
лагат няколко техники: метод на контрастните групи, метод на референтните групи и
т.нар. метод над и под стандарта (auf-und-ab-methode).
Според метода на контрастните групи експертите трябва да оценят компетентността на
тестираните лица, т.е. да ги разделят на две подгрупи (постигнали– не постигнали поставе-
ната цел), и да определят процента на квалифицираните лица във всеки интервал от точки на
наблюдавания бал (точки) от теста. В този случай мястото на граничния стандарт за успеш-
ност съответства на интервала от точки, в които процентното съотношение на квалифицира-
ните лица заема стойност 50%.
При графичното представяне на резултатите се използва честотното разпределение на
наблюдаваните балове в двете контрастни групи, като мястото на стандарта за успешност
съответства на пресечната точка на графиките на честотното разпределение на баловете на
двете подгрупи (постигнали–не постигнали целта).
През 1985 г. колектив под ръководството на L. Kros представя редица аргументи срещу
ефективността на определяне на стандарта на успешност въз основа на емпиричното разпреде-
ление на честотите на баловете в двете контрастни групи, когато се прилага методът на S.
Livingstone и М. Zieky [229]. Те предлагат критичната точка на стандарта за успешност на един
тест да се определя на експертен принцип, като с помощта на 6-степенна скала експертите да
оценяват дали всеки тестови въпрос съответства на поставената учебна цел и дали присъствието
му в теста е приемливо или не. По този начин се определя т.нар. минимално приемлива стойност
на начислените точки.
Вторият метод за определяне на стандарта за успешност при критериалните тестове, пред-
ложен от S. Livingstone и М. Zieky [229], е методът „над и под стандарта“ (auf-und-ab-methode),
известен още като метод на средната група. Той има пряко отношение към определянето на
т.нар. базисно учебно съдържание и базисно образование. Методът е сравнително икономи-
чен, тъй като при него граничната стойност за успешност се определя чрез анализ на резулта-
тите, постигнати от групата на т.нар. гранични тестирани лица. В общи линии при него се

116