Page 122 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 122
Подобно на нормативните тестове, и при критериално-ориентираните тестове съществува
риск от вземането на неправилни решения въз основа на вече определените стойности на стан-
дартите за успешност, с чиято помощ тестираните лица се разделят на „постигнали“ и „не
постигнали“ целта (успешни– неуспешни и т.н.). Загубите или „щетите“ от неправилно взе-
тите решения имат своята „цена“ (за тестираното лице, за дадена организация или за цялото
общество), която има психологически, финансови, времеви и други измерения. Вероятността
за вземането на неправилни решения се влияе от различни фактори:
- високата надеждност на критериалните тестовете води до намаляване на риска от неп-
равилни решения;
- при равни други обстоятелства рискът е по-нисък при по-дългите тестове (с по-голям
брой въпроси);
- характеристиките на тестовите въпроси влияят съществено, като колкото по-хомогенна
е трудността им, толкова по-високи са груповите им интеркорелации и съответно рис-
кът е по-малък;
- колкото по-голям е обемът на изследваната извадка, толкова по-ниска е вероятността
от вземането на грешни решения [216].
Особено важен фактор за величината на риска от вземането на грешни решения е честот-
ното разпределение на действителните (τ) и на наблюдаваните (Х) тестови резултати, измер-
ващи съотношението между учебните постижения и поставените учебни цели. Когато разпре-
делението на честотите на балове (τ) е нормално, ситуирането на стандарта за успешност на
теста около ниските (τ1) или високите (τ2) балове ще води до по-малки рискове, отколкото си-
туирането му около средноаритметичната на тестовия бал.
В последния случай твърде голям процент от тестираните лица имат резултати, близки
до средноаритметичната, и съответно малките грешки в измерването ще водят до голям
брой грешни решения. По тази причина при върха на разпределението рисковете от взема-
нето на двата типа грешни решения (положителни решения α и грешно взети отрицателни
решения β) са равни по стойност и са най-големи. В точка τ1 е възможно да се вземат повече
грешни отрицателни решения β, отколкото грешни положителни α, докато в точка τ 2 е
точно обратното.
За да се оценят загубите от грешно взетите решения – α и β, R. Wilcox предлага да се
използва върху тест с първоначална дължина 30 въпроса една модификация на метода Монте
Карло (3/61). В резултат на проведените експерименти, при които по време на тестирането
систематично се увеличава броят както на въпросите в теста, така и на тестираните лица, R.
Wilcox установява, че величината на риска се влияе относително повече от броя на въпро-
сите, отколкото от броя на тестираните лица.
В тази връзка особено интересно е изследването от 1980 г. на H. Huynh [206], който оце-
нява грешно взетите положителни решения α и грешно взетите отрицателни решения β в един
симулативен експеримент, при който надеждността на използвания тест е изчислена по фор-
мулата на Kuder–Richardson (КR21). H. Huynh установява, че при висока надеждност на теста
дори при малки извадки (n = 25) рискът от вземане на грешни решения не се влияе от неговата
дължина.
По принцип при създаването на математическите модели и функции за оценка на риско-
вете от вземането на грешни решения се отчита фактът, че при критериално-ориентираните
тестове и двете променливи величини са дихотомни (алтернативно скалирани):
- тестираните лица са покрили или не са покрили поставените учебни цели („успели“ и
„не успели“);
120
