Page 125 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

4.6. ОПРЕДЕЛЯНЕ ДЪЛЖИНАТА НА ТЕСТОВЕТЕ

Още през 60-те години на XX век W. Cochran [167], L. Kish [215] и М. Parten [250]
предлагат за установяване на характеристиките на критериално-ориентираните тестове да се
използват основните положения от теорията на частичните изследвания (изследвания с предс-
тавителни извадки).
През 1980 г. R. Berk [159] предлага дължината на критериалните тестове да се изчислява
по формулата:
2
z  z  1  z 
N *  2 e 2  , (43)



1  1  z  z  1  z 1 
N  e 2 


където:
N* – общ брой тестови въпроси;
e – желана стандартна грешка на πz (например е = 0.1);
πz – теоретично определеното ниво на компетентност (например πz = 0.80);
z – стойност, която съответства на желаната гаранционна вероятност (например 1.64 за гаранци-
онна вероятност 90 %, отчетена по таблиците в приложение).

R. Berk предлага въпросите да се избират по следната схема:
1. Оценява се стъпката на избор от съотношението между общия брой въпроси в банката
от въпроси и изчисления брой въпроси в теста N* (т.е. k = N/N* = 200/30 = 6.66 ≈ 7);
2. Изтегля се всеки 7-и въпрос от общата банка с въпроси [159].

По наше мнение този метод би бил особено интересен и вероятно много подходящ за под-
готовката на учебни критериално-ориентирани тестове, предназначени за текущ контрол и за
овладяване на учебния материал както в теоретичните, така и в практически приложните дис-
циплини.
За да може да се минимизират загубите от взетите грешни решения при използване на
моделите за определяне на граничните стойности на стандартите за успешност, е необходимо
да се определят доверителните интервали, в които ще попаднат, при определена гаранционна
вероятност, параметрите на генералната съвкупност. За целта в теорията на критериално-ори-
ентираните тестове се използва биномиалното разпределение и предложените от К. Klauer,
Millman и Wilcox биномни модели. Във всеки от тях са заложени определени предположения,
свързани както с вида на разпределението на действителните учебни постижения, така и с ха-
рактеристиките на отделните тестови въпроси и на целите тестове.
За да оценят влиянието на различните фактори върху характеристиките на критериално-
ориентираните тестове, R. Hambelton, R. Mills и R. Simon провеждат систематични изследвания
и симулативни експерименти с голяма банка от данни [194]. Резултатите са обработени със
специализираната програма ТЕСТЛЕН. Те проследяват съществуващите зависимости между
дължините на тестовете и техните характеристики (надеждност и валидност), между дължи-
ната на теста и критичната стойност на стандартите за успешност и между дължината на теста
и дефинирането на разпределението на действителните учебни постижения τ, проследена чрез
разпределението на наблюдаваните балове (Х). Чрез серия от контролирани експерименти и
проиграване на различни комбинации между различните променливи величини те проследяват
влиянието им върху загубите от неправилно взетите решения. Резултатите от това изследване
са демонстрирани на Фигура 13.

123