Page 125 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 125

4.6. ОПРЕДЕЛЯНЕ ДЪЛЖИНАТА НА ТЕСТОВЕТЕ

                 Още  през  60-те  години  на  XX  век  W.  Cochran  [167],  L.  Kish  [215]  и  М. Parten [250]
            предлагат за установяване на характеристиките на критериално-ориентираните тестове да се
            използват основните положения от теорията на частичните изследвания (изследвания с предс-
            тавителни извадки).
                 През 1980 г. R. Berk [159] предлага дължината на критериалните тестове да се изчислява
            по формулата:
                                             2
                                           z  z   1  z 
                              N *            2  e 2           ,                           (43)

                                           
                                                              
                                    1   1   z  z   1  z  1 
                                        N        e 2         
                                           
                                                              
            където:
                 N* – общ брой тестови въпроси;
                 e – желана стандартна грешка на πz (например е = 0.1);
                 πz – теоретично определеното ниво на компетентност (например πz = 0.80);
                 z – стойност, която съответства на желаната гаранционна вероятност (например 1.64 за гаранци-
                       онна вероятност 90 %, отчетена по таблиците в приложение).

                 R. Berk предлага въпросите да се избират по следната схема:
                   1. Оценява се стъпката на избор от съотношението между общия брой въпроси в банката
                      от въпроси и изчисления брой въпроси в теста N* (т.е. k = N/N* = 200/30 = 6.66 ≈ 7);
                   2. Изтегля се всеки 7-и въпрос от общата банка с въпроси [159].

                 По наше мнение този метод би бил особено интересен и вероятно много подходящ за под-
            готовката на учебни критериално-ориентирани тестове, предназначени за текущ контрол и за
            овладяване на учебния материал както в теоретичните, така и в практически приложните дис-
            циплини.
                 За да може да се минимизират загубите от взетите грешни решения при използване  на
            моделите за определяне на граничните стойности на стандартите за успешност, е необходимо
            да се определят доверителните интервали, в които ще попаднат, при определена гаранционна
            вероятност, параметрите на генералната съвкупност. За целта в теорията на критериално-ори-
            ентираните тестове се използва  биномиалното  разпределение  и  предложените  от  К.  Klauer,
            Millman и Wilcox биномни модели. Във всеки от тях са заложени определени предположения,
            свързани както с вида на разпределението на действителните учебни постижения, така и с ха-
            рактеристиките на отделните тестови въпроси и на целите тестове.
                 За да оценят влиянието на различните фактори върху характеристиките на критериално-
            ориентираните тестове, R. Hambelton, R. Mills и R. Simon провеждат систематични изследвания
            и симулативни експерименти с голяма банка от данни [194]. Резултатите са обработени със
            специализираната програма ТЕСТЛЕН. Те проследяват  съществуващите  зависимости  между
            дължините  на  тестовете  и  техните характеристики (надеждност и валидност), между дължи-
            ната на теста и критичната стойност на стандартите за успешност и между дължината на теста
            и дефинирането на разпределението на действителните учебни постижения τ, проследена чрез
            разпределението на наблюдаваните балове (Х). Чрез серия от контролирани експерименти и
            проиграване на различни комбинации между различните променливи величини те проследяват
            влиянието им върху загубите от неправилно взетите решения. Резултатите от това изследване
            са демонстрирани на Фигура 13.


                                                           123
   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130