Page 120 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

тест извадката се разделя на две групи (контролна и експериментална) с еднакви учебни пос-
тижения. В контролната група се провежда стандартно обучение, а в експерименталната –
програмирано обучение. След определен период от време и двете групи се тестират отново с
помощта на един и същ тест. За определяне на стандарта за успешност и в двата случая се
препоръчва да се използва медианата на резултатите, постигнати от съответната група, тъй
като екстремните стойности (резултатите от теста на най-добрите и най-слабите лица) не вли-
яят върху нея, както ако се използва средноаритметичният бал. Използването на медианата в
този случай не означава автоматично, че 50% от лицата няма да издържат теста. Това може да
се получи единствено когато разпределението на баловете е известно и е нормално. При неиз-
вестно разпределение на баловете се използва персентилният метод –например 50 или 75 пер-
сентил. При това положение се предполага, че всички лица от изследваните групи, показали
тестови резултати над избраната граница, имат еднакви учебни постижения, които ги опреде-
лят като „успели“, „постигнали“ учебните цели. Параметрите на резултатите на тези постиг-
нали целта лица може да се опишат с помощта на теоретични модели. Например H. Huynh и J.
Perney [205] предлагат за целта да се използва бета-би номиналното разпределение, когато
учебните единици са линейно програмирани.
За практически цели този твърде комплициран метод според К. Klauer може да бъде моди-
фициран и опростен. Например: предварително се определят нормите за един тест за установя-
ване на учебните постижения. Като цел за учебния процес се поставя постигането на такава ком-
петентност на тестираните, която да съответства на стойността на медианата на постигнатите
резултати от входния тест. С други думи, такава компетентност в контролната група, която ще
ѝ позволи да реши вярно, в предварително определеното време, точно половината от въпросите,
на които вярно са отговорили лицата от експерименталната група. Очевидно в този случай се
приема, че останалата част от необходимите учебни постижения (компетентност) на контрол-
ната група ще бъдат усвоени в някакъв последващ период от време, с което на практика се пра-
вят стъпки към втората методика за определяне на стандартите за успешност – „последващото“
обучение като външен критерий.
Методът на „последващото“ обучение се основава на предположението, че цялото учебно
съдържание (разпределено на отделни учебни единици) се преподава, като се спазва принципът
на последователното му усложняване в съответствие с поставените крайни цели. Когато е въз-
можно декомпозирането на целите в обратен порядък, става възможно и приложението на пред-
ложения от H. Huynh и J. Perney [205] метод за определяне на параметрите на стандартите за
успешност.
По аналогия на класическите нормативни тестове, принципният въпрос, на който се
търси отговор при използването на бета-би номиналното разпределение за критериалните
тестове, може да бъде формулиран по следния начин: При коя стойност на учебните пос-
тижения в един класически нормативен тест (Х) ще бъде постигната или надмината опре-
делена стойност по друг тест (Х´), когато резултатите от два теста (Х и Х´) са линейно
свързани помежду си?
Методът се прилага в случаите, когато е възможно да се определят постиженията в
крайния тест (т.е. нивото на компетентност, съответстващо на крайната учебна цел) и съ-
ответно да се определи кои лица са постигнали и кои не са постигнали както крайната цел,
така и всички предходни цели. С други думи, при този метод стандартите на успешност се
поставят по обратен ред – от крайната цел и нейния стандарт за успешност към предход-
ните учебни единици и съответстващия им стандарт за успешност. Когато методът се ос-
новава на бета-би номиналното разпределение, предложено от H. Huynh и J. Perney, става

118