Page 121 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

възможно да се определи степента на компетентност на постигналите целта тестирани лица
(τk), които са в състояние да покрият както целите на крайното тестиране, така и всички
междинни цели [205].
През 1972 г. J. Block предлага един по-опростен модел за определяне на стандартите за
успешност, изграден на базата на експеримент с общо 5 учебни групи, в които всички лица са
с еднакви учебни постижения в началото на учебния процес, установени чрез входящ тест
[160]. В контролната група се провежда конвенционално обучение по утвърдена учебна прог-
рама с фиксиран хорариум. В 4-те експериментални групи времето за усвояване на учебния
материал се установява в зависимост от процентното съотношение между груповите резултати
и поставените междинни цели по следния начин: при 2-рата група обучението продължава до
момента, в който цялата група е в състояние да реши вярно 65% от теста; при 3-тата група –
75%; при 4-тата група – 85% и при 5-ата група – 95% от теста. Лицата от 5-те групи са тести-
рани с финален учебен тест и с тестове за установяване на представите и интереса на обучава-
ните към учебния процес. Данните от учебните тестове са представени на Фигура 10.

Фигура 10. Оптимизиране на тестовете (цит. по К. Кlauer [216, с. 71])

От Фигура 10 се вижда, че зависимостта между поставените цели и постигнатите резул-
тати е криволинейна и има параболичен характер. С други думи, първоначално с повишаване
на поставените цели в обучението нарастват и постигнатите резултати, след което при прека-
лено високи цели афективните резултати започват да намаляват, а зависимостта между поста-
вените цели и стойностите на познавателния (когнитивния) процес започват да нарастват. В
този случай се забелязват дефазирани максимуми в двете зависимости. Ако се приеме, че
двата типа цели (познавателните и афективните) са еднакво важни, то стойността на стандарта
за успешност на предходния тест трябва да бъде отчетена съобразно пресечната точка на двете
криви. В случай че когнитивните (а) и афективните (b) резултати са еднакво важни, то желаната
стойност на компетентност на лицата (К) ще бъде оптимална, когато (К) заема максимални
стойности, тъй като:

К = а + b.

Независимо че предположенията, върху които е изграден този метод, са дискусионни
и очевидно оптимумът се намира под 100%, методът е популярен поради лесната си при-
ложимост. Според нас и двата метода са подходящи за приложение при определяне на стой-
ностите на междинните стандарти на успешност и биха обслужвали текущия контрол и
текущото оценяване в образователните институции (училища, университети, учебни кур-
сове и др.).

119