Page 128 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

постижения) се разглежда като непрекъсната променлива величина, като използването на моде-
лите не се влияе от вида на честотното разпределение. То може да се подчинява или да не се
подчинява на закон на нормалното разпределение (Фигура 14).

Фигура 14. Честотно разпределение на баловете в един тест с 56 въпроса

На Фигура 14 е представено честотното разпределение на наблюдаваните балове в един
тест, съставен от 56 въпроса с множествен избор, за оценяване на знанията по „Статистически
методи в спорта“ на 59 студенти от НСА, при който средният наблюдаван бал е 35. На графи-
ката по вертикала са разположени постигнатите балове във всеки един въпрос от теста, а по
хоризонтала – броят на тестираните студенти със съответен бал по всеки въпрос, а със знака
плюс („+“) е отбелязано нормалното разпределение на баловете. Дори чисто визуално лесно
може да се прецени, че в този тест емпиричното разпределение на баловете е подчертано аси-
метрично и тестът може да се определи като сравнително лесен за студентите.
Теорията на положителния отговор е свързана и с предположението, че тестовете се про-
веждат с нормална продължителност, която не предполага скоростното им попълване. Следо-
вателно при апробацията на тестовете трябва да се оптимизира тяхната дължина (брой въпроси)
във връзка с времето, определено за провеждането им, а в зависимост от прилаганите модели
трябва да се проследи и да се контролира спазването на ограничителните условия, характерни
за всеки модел. При това трябва да се има предвид, че теорията на положителния отговор може
да се използва за определяне на положението на дадено тестирано лице по отношение на ла-
тентния признак учебни постижения, но тя не дава информация за конструктивната валид-
ност на наблюдаваните постижения от теста.
При анализа на тестовите задачи, направен от гледна точка на теорията на положителния
отговор, се използват т.нар. регресионни и характеристични криви. Те показват как тестовият
въпрос или задача измерва учебните постижения в зависимост от наблюдавания бал в съответ-
ния тест или в дадена негова скала.
За да се построят тези криви, наблюдаваните балове се разделят на равни по широчина
интервали, във всеки от които се нанасят абсолютните честоти на лицата, решили задачата,
и техният относителен дял спрямо общия брой лица, решавали задачата. По принцип процентът
на верните отговори нараства с нарастването на общия бал.
Характеристичните логистични криви на задачите се построяват подобно на регресион-
ните криви, но общите балове предварително се трансформират в z-стойности. Графиката по-
казва зависимостта между учебните постижения, измерени чрез бала, и вероятността за прави-
лен отговор на задачата. Вероятността за правилни отговори на тестовата задача се изчислява

126