Page 131 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 131

произтича и основното предимство на теорията на положителния отговор спрямо класическата
            теория на тестовете, изразяващо се в преодоляване на липсата на инвариантност на класичес-
            кия модел на дидактическите тестове. С други думи, параметрите на тестовите задачи, изчис-
            лени с моделите от теорията на положителния отговор, са инвариантни при смяна на извад-
            ките, върху които се прилагат дидактическите тестове.
                 Приложението на  различните  модели,  участващи  в  теорията на  положителния отговор,
            изисква изчерпателна проверка на 4-те основни предположения, върху които са изградени: ед-
            номерност, равни индекси на дискриминация, минимално налучкване, нормална времева про-
            дължителност на провеждане на теста (т.е. тестът да не е скоростен).
                 Информационната функция на теста (нар. Test Information Function – TIF), представляваща
            мярка за точността на оценката на получените балове в основите на теорията на положителния
            отговор, е своеобразен аналог на надеждността и стандартната грешка на измерването от
            класическата теория на тестовете.
                 Както  характеристичната,  така  и  информационната  функция  на  един  тест се получават
            след изчисляване на трудността и дискриминацията на всяка тестова задача, включена в него.
            И двете функции зависят от характеристиките на отделните задачи, както и от използваните
            модели – еднопараметичен или двупараметричен.
                 Характеристичната функция на един тест (нар. conditional standard error of measurement
            function – CSEM) обединява характеристичните функции на задачите и показва трудността му
            за различните нива на учебни постижения (Фигура 16).






















                   Фигура 16. Характеристична функция на един хипотетичен тест със 100 въпроса

                 Баловете върху скалата, която съответства на различните z-интервали на постиженията,
            образува крива линия, обикновено нарастваща с увеличаването на z-трансформираните балове.
            Тези балове представляват оценки на латентния признак – действителен бал (т.е. бала, който
            би се получил, ако едно лице прави редица от еквивалентни тестове).
                 Информационната функция представя точността на баловете при различните нива от ска-
            лата на учебните постижения. Скалата не е еднакво точна за целия интервал от възможни стой-
            ности на баловете. Например, ако скалата е построена така, че да разграничава лицата с високи
            учебни постижения, нейната най-висока степен на точност на измерването ще бъде около мак-
            симума на информационната крива.
                 В днешни дни, чрез информационна (TIF) и характеристична (CSEM) функция на тесто-
            вете, основани на теорията на положителния отговор и съвременните специализирани софту-
            ерни продукти, е възможно да се генерират компютърни тестове с паралелни форми и бързо да
            се установяват техните измерителни качества.


                                                           129
   126   127   128   129   130   131   132   133   134   135   136