Page 133 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 133

следващата задача се взема предвид преизчисленият резултат. Известните от класическата те-
            ория на тестовете „моделирани учебни тестове“ донякъде представляват основата, върху която
            се изграждат съвременните компютърно-адаптивни тестове.
                 Системата  не  може  да  започне  процеса  на  моделиране  на  теста,  без  да  са известни
            нивото и възможностите на тестираното лице и респ. отговорите му на някакъв набор от въп-
            роси. Ако е възможно да се осигури предварителна странична информация за тези възмож-
            ности, то тя задължително се използва.
                 По принцип като стартова точка на процеса за компютърното моделиране на един тест е
            заложено  предположението, че тестираното  лице е със средни  възможности,  и поради това
            много често първите генерирани въпроси са със средна трудност.
                 Съвременното приложение на моделирането, съчетано с възможностите на подходящия
            софтуер, съкращава чувствително времето за моделиране (създаване), провеждане и оценка на
            тестовете, с което на практика е възможно да се повиши икономичността на теста с близо 50%.
                 В същото време индивидуализацията на тестовете позволява те да бъдат провеждани до
            постигане на предварително желаното ниво на усвояване на учебния материал, като в този слу-
            чай  учебният процес придобива характеристиките на учебно-тренировъчния процес.  Такава
            организация на тестирането и на обучението или самообучението има и един друг, много съ-
            ществен социален аспект, който се изразява в повишаване ефективността на обучението. Осо-
            бено ясно тази тенденция се изразява по отношение на подготовката на тестираните лица с по-
            слаби резултати и възможности (вж. гл. VII.7.6 и VIII.8.4).
                 Друго, много съществено предимство на компютърно-адаптивните тестове е прецизността
            на оценката за преобладаващата част от тестираните лица. За разлика от тях при предварително
            фиксираните тестове оценката е по-прецизна при лицата със средни възможности и не е доста-
            тъчно прецизна при лицата с по-високи възможности и с по-добри учебни постижения.
                 Формирането на моделирани и компютърно-адаптивни тестове предполага създаването на
            голям брой от тестови въпроси и задачи с установени измерителни характеристики. С други
            думи, създаването на банки от тестови въпроси задължително предхожда създаването на ком-
            пютърно-адаптивните тестове и налага провеждането  на  серии  от предварителни тестирания
            с подходящи по обем извадки (от 500–1000 тестирани лица), обработка на данните, анализ на
            получената количествена  информация и  вкарването  на нови въпроси  в  банката  от  въпроси,
            за да стане възможно впоследствие калибрирането на даден тест или установяване на еквива-
            лентността на измерителните характеристики на паралелни тестови форми (вж. гл. VII.7.1–7.6
            и VIII.8.4)
                 От своя страна този процес на предварително тестиране поражда проблеми, свързани както
            с логистиката на тестирането и сигурността на провежданите изпити, така и с проблеми от мо-
            рално и етично естество. Тъй като по принцип при този тип тестове се използва случайният
            метод на безвъзвратен подбор на въпросите, става възможно да се реализират различни тех-
            ники и стратегии за неправомерно и некоректно попълване на тестовете с оглед постигането
            на по-висок бал (т.нар. cheating problem). Някои от по-проницателните тестирани лица напълно
            съзнателно не подават верни отговори, като по този начин принуждават системата да им гене-
            рира тестове, съставени от по-лесни въпроси, и по този начин натрупват по-висок бал. Също
            така напълно възможно е тестираните да запомнят въпросите, на които вече са дали грешни
            отговори, и да ги поправят в хода на тестирането. Точно такива са и основните мотиви, които
            пораждат съпротивата на тестираните срещу забраната за повторно изтегляне на един и същ
            въпрос в рамките на един изпит.




                                                           131
   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137   138