Page 135 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Въз основа на всичко казано дотук може да обобщим, че критериално-ориентирани са тези
дидактически и други (психологически) тестове, които съдържат и представят съвкупност от
въпроси и задачи, конструирани за измерване на възможностите на тестираните лица да наме-
рят решението и/или да оценят съвкупността от въпроси и в зависимост от техните възмож-
ности да се групират в различни класове или групи.
Сравнителният анализ на основните предположения, заложени в класическата теория на
нормативните тестове и в теорията на критериално-ориентираните тестове, показва, че в по-
голямата си част те не са съотносими и взаимно приложими и изискват съответно различни
подходи при анализа на тестовите въпроси и задачи.
Ще поясним това твърдение с един пример. Да предположим, че един педагог препо-
дава толкова успешно дадена материя, че очакваната стойност на верните решения (Х) за
всички n въпроси за всеки тестиран е равна точно на n, което означава, че очакванията са
за 100% верни отговори. В този случай няма да има никаква вариация на действителния
бал (τ), с уговорката, че последното предположение не са отнася до вариацията на наблю-
давания бал (Х). Съобразно цитираните в гл. 3. изрази за оценка на степента на надеждност
на един тест (r (τX) = r (XX') ) с оглед класическата теория на тестовете се вижда, че тя се из-
мерва от отношението между вариацията на действителния и на наблюдавания бал. Когато
вариацияа на действителният бал (τ) е равна на нула, и надеждността на теста ще бъде
равна на 0. Тъй като квадратът на валидността на един тест е по-малък от надеждността,
2
2
съобразно израз (25), където r(X/С) ≤ r(Х/τ) = r(ХХ′) , щом надеждността на теста е равна на
нула, и валидността на същия тест ще бъде равна на нула. При това, ако предположим, че
изчисленият чрез класическата теория на тестовете коефициент на трудност на един въпрос
е равен на 95%, логично следва, че въпросът е много лесен (решен е вярно от 95% от тес-
тираните лица), и следователно, за да се повиши надеждността, той трябва или да се пре-
формулира, или въобще да не се включва в окончателния вариант на теста. Подобен извод
обаче очевидно противоречи на логиката на критериално-ориентираните тестове, тъй като,
когато 95% от тестираните лица са усвоили учебния материал, това показва едно успешно
обучение и постигане на поставените цели именно от 95% от тестираните лица. Подобно е
положението и при въпросите с много голяма трудност, при които индексът за трудност е
изчислен с помощта на класическата теория на тестовете и е от порядъка примерно на 12%.
Подобен въпрос, от гледна точка на класическата теория и нормативните тестове, е много
труден и е желателно или да се преработи, или да отпадне впоследствие. От гледна точка
на теорията на критериалните тестове обаче изводът би бил, че самото обучение е неус-
пешно за 88% от тестираните лица, т.е. поставени са много високи и трудно достижими
цели и/или въпросът не е съставен след внимателно експертно обсъждане на целите на обу-
чението и заложените критериални граници, въз основа на които се съди за успеха или за
неуспеха на тестираните лица по съответния въпрос. В тази връзка трябва да се каже, че
един от съществените проблеми, свързани с оценката на въпросите в критериалните тес-
тове, е прецизното определяне на граничните нива между лицата, постигнали целта, и тези,
които не са я постигнали. Тези граници, които разделят на две групи тестираните, се опре-
делят на експертен принцип, подобно на определянето на таксономиите, включени в про-
цеса на преподаване и конструиране на изпитните тестове.
Основните предимства на теорията на критериално-ориентираните тестове са:
 критериално-ориентираните стандарти са логически обвързани с желаните нива на
изследваните променливи величини – учебни постижения, умения, навици и др.;

133