Page 140 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Когато става дума за контрол върху знанията, уменията и навиците, винаги се отчита фак-
тът, че възпитанието, образованието и обучението са трите взаимно свързани процеса, които се
реализират в рамките на учебния процес. Те осигуряват човешкото развитие и изграждането на
личността. Педагогическата наука разглежда възпитанието, обучението и образованието в тях-
ното многообразие и взаимна връзка.
Целта на всяко обучение, независимо дали се осъществява в рамките на целенасочения и
предварително организиран и институционализиран учебен процес или под формата на самоо-
бучение, е да се усвои натрупаният опит на човешката цивилизация и с помощта на научното
познание да се обясняват, предсказват и управляват определени социални и/или природни явле-
ния и процеси, чрез които да се удовлетворят определени потребности на индивида и на соци-
алната общност.
От тази гледна точка „знанията, уменията и навиците“ може да се разглеждат както по
отношение на постигането на определени от обществото цели, така и по отношение на кон-
кретните учебни резултати, постигнати от учащите се при изучаването на конкретно учебно
съдържание. В този смисъл понятието „учебни постижения“ (Educational или Academic
Achievement) е синоним на високи резултати в образователната сфера, събирателно опреде-
ление, което в съдържателно отношение обединява както овладяването на определен позна-
вателен опит, така и изграждането на умения и навици за самоусъвършенстване и перманен-
тно развитие на компетентността на индивида и неговата успешна енкултурация и социали-
зация.
В педагогическата литература „учебни постижения“ като събирателно понятие се използва
в тесен или в широк план. В тесния смисъл „учебните постижения“ се свързват преди всичко с
постигнатите резултати от проведения целенасочен процес на обучение в дадена конкретна об-
ласт, а оттам се свързват съответно и с разработения учебен план и учебни програми. В този
смисъл още по определение учебните постижения се поставят в зависимост от съдържател-
ната страна на обучението, т.е. от заложената в него ценностна система и респ. от йерархичната
структура на заложените в него цели и задачи.
В редица случаи понятието „учебни постижения“ се разглежда и в един значително по-ши-
рок план, който според Г. Бижков (2003) представлява „важна характеристика на формирането,
развитието и проявата на обучаваните (ученици, студенти и др.), като характеристика на пове-
дението им или способността да извършват дадена дейност в теоретичен или в практически
план. Във втория случай учебните постижения са един хипотетичен конструкт с многообразни
конкретни проявления“ [17].
Очевидно в този значително по-широк смислов план на понятието акцентите се разпре-
делят вече между трите съдържателни компонента – знанията, уменията за овладяването им
и навиците и потребностите на обучаваните за непрекъснато разширяване на теоретичната
подготовка и творческото ѝ приложение в реалния живот. В този случай още по-ясно се от-
кроява заложената априори зависимост между учебните постижения и целите на обучението.
Следователно отговорът на въпроса за съдържанието на понятието „учебни постижения“ е
отговор на въпроса какво обучаваме и респ. то е пряко свързано с какво се проверява, конт-
ролира и оценява.
В англоговорещите страни, за да се обозначат процесите, свързани с измерването, контрола
и оценката на учебните постижения и качеството на обучението и на образованието като цяло,
се използват и други термини, като:
- Assessment and Measurement and Evaluation of Academic Achievement – измерване и оценка
в смисъла на оценяване на учебните постижения;

138