Page 139 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Факторите на микроравнище са свързани със същността на обучението и неговите функци-
онални, методични, организационни и технологични характеристики, разгледани през призмата
на различните му аспекти – педагогически, дидактически, анатомо-физиологични, психологи-
чески, логично-познавателни, аксеологични, кибернетични, информационни и социални.
При анализа на същността на процеса на обучение на микроравнище акцентът се поставя
върху формулирането на целите на обучението, планирането и реализирането на обучението,
избора на стратегии за преподаване и ръководство на учебния процес, избора на стратегии за
учене, реализирането на обратната връзка, оценяването на учебните постижения (овладените
знания, умения и навици), анализа на резултатите (рефлексия) и мотивацията за постигането на
по-високи нива на компетентност и знания.
Разбиранията за влиянието на отделните групи фактори, влияещи върху процеса на обу-
чение, също имат исторически характер. Тяхното развитие през отделните епохи кореспон-
дира с натрупания до момента обществен опит и със специфичния културен и научен контекст.
Вторият подход разглежда системата на образованието като набор от материални и иде-
ални компоненти, ориентиран към постигането на определена цел. В съответствие с това ха-
рактерните особености на системата се определят в зависимост от взаимодействието на отдел-
ните елементи на системата, които пораждат нови свойства, качества и възможности. Според
Д. Павлов качествата на системата образование „се определят от качествата на нейните ком-
поненти на най-ниско равнище“ [111]. Входът на системата се определя от въздействието на
външната среда, а изходът – от въздействието на системата върху вътрешна среда. В този сми-
съл разгледаната по-горе структурна и функционална организация и реализация на спортната
дейност на макроравнище определя общата външна рамка, в която се осъществяват целите на
образованието и обучението в системата на физическо възпитание и спорт. И тъй като основ-
ните характеристики на тази система (устойчивост, динамичност и гъвкавост) имат раз-
лично, строго специфично отражение в различните ѝ подструктури на микроравнище, то
всички специфични проблеми на контрола върху учебните постижения в образованието по
физическо възпитание и спорт, в тази втора част на монографията, са побрани и анализирани
съобразно: областите и начините на приложение на тестовете (хартиени или компютърни;
индивидуални или групови); насочеността им (професионална квалификация, кариерно раз-
витие и др.), начин на конструиране и обхват (дадена област или няколко различни области),
начин на провеждане (индивидуално и групово), начин на оценяване (нормативно или кри-
териално; външно или вътрешно оценяване и самооценяване; текущо или крайно оценяване);
целите, за които се използват, и сферата на приложението им – подбор на кадрите в дадено
професионално направление, квалификация, повишаване на квалификацията; специализация
и преквалификация на кадрите, анализ на развитието и прогнозиране на постиженията (теоре-
тични и двигателни и/или и двете), вида на изпълняваната дейност (учители, треньори, офи-
циални лица, вкл. спортни съдии и др.); вид спорт, съобразно скалирането на измерваните
спортни постижения – качествени или количествени, сравними или несравними) и др. (вж. гл.
VII и VIII).
Структурата на образователната система може да се разглежда също по два начина. При
първия начин образованието се свързва с цялостното развитие на човека: семейна среда, всички
учебни и съпътстващи обучението институции (научноизследователски лаборатории, издателс-
тва, преподавателски профсъюзи и др.). При втория подход образователната система се третира
единствено като съвкупност от образователните институции. И в двата случая обаче контролът
върху постигнатите резултати и тяхната оценка е свързан с целите и със същността на учебния
процес, както и с характера на обучението.

137