Page 142 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

1. Гносеологическата функция се изразява в опознаване на структурата и процесите при
изследваните явление, в систематизирането на познанието и по този начин се разкриват
възможности за тяхното планиране, прогнозиране и оптимизиране.
2. Дидактическата функция се реализира, когато чрез него се постига по-нататъшно зат-
върдяване, задълбочаване и разширяване на умения, знания, способности и др. Тази
функция е типична главно за измерванията с помощта на дидактически тестове с оглед
осъществяването на контрол върху дадена образователна система и/или контрол върху
провежданото обучение.
3. Контролно-осведомителната функция рефлектира върху проверката на целесъобраз-
ността на избраните методи и използваните средства за изучаване на съответното явле-
ние или процес.
4. Възпитателните функции се проявяват чрез възможността да се формират редица
страни на личността.
5. Диагностичните и прогностичните функции се изразяват в установяването на състоя-
нието на изследваните явление към даден момент и прогнозирането на бъдещите със-
тояния, а регулиращата и селективната функция се проявяват чрез осъществяване на
подбор на тестираните лица и/или при прехода им към различни по-горни нива или
прехвърлянето им в други групи от лица или дейности (ниво, степен, клас, екип, вид
дейност и др.).
6. Стимулиращите функции се състоят в повишената мотивация за извършването на да-
дена дейност, а формиращата функция – в изграждането на умения за самоконтрол, на
собствени критерии за оценяване на грешките и в активното търсене на пътища за тях-
ното отстраняване.
Основните аспекти на проверяването и оценяването на учебните постижения според Д. Ва-
силев (1987) са дидактически, възпитателен, психологически, социален, познавателен, киберне-
тичен и аксиологичен.
1. Дидактическият аспект на проверяването и оценяването на учебните постижения се
изразява във въвеждането на своевременни корекции в процеса на обучение съобразно
съответствието между учебните постижения на обучаваните и обществените цели, стан-
дарти и норми на обучението.
2. Възпитателният аспект на оценяването и на самооценяването според Д. Василев може
да се диференцира в две групи – нравствен и естетичен. Нравственият аспект има фор-
миращо и стимулиращо въздействие върху личността на обучаваните, като допринася
за развитието на качества като трудолюбие, другарство и взаимопомощ, самокритич-
ност и честност, а естетичният способства за развитието на естетика във взаимоотноше-
нията и в качеството на общуването.
3. Психологическият аспект на оценяването и на самооценяването се свързва преди всичко
със самопроверяването и самооценяването на знанията, уменията и навиците, а социал-
ният – с успешното реализиране на социалните и учебните задачи от страна на обуча-
ващия и обучавания.
4. Познавателният аспект в обучението се отнася до развитието на познавателните въз-
можности на обучаваните и до цялостното развитие на личността, а кибернетичният
аспект на проверяването и оценяването се изразява в правата и обратната връзка, осъ-
ществявана чрез получената от тях информация, необходима за управление на процеса
на обучение.

140