Page 146 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Теорията на положителния отговор разкрива големи възможности за оптимизиране на дъл-
жината на тестовете и установяване на измерителните им характеристики (за подробности вж.
гл. V и VII).
Трябва да се има предвид, че дебатирането „за“ и „против“ целесъобразността от въвеждане
на подобни корекции при балообразуването на тестовете с алтернативни отговори все още про-
дължава и предизвиква поляризирани становища.
Аргументите на защитниците на въвеждането на коригиращите процедури, чрез които се
редуцира шансът за налучкване на верните отговори, може да се илюстрират с един изкуствено
конструиран пример за двама студенти (А и Б), които трябва да отговорят на тест от 100 въпроса
с алтернативни отговори за 60 min.
Ако студентът А реши да отговаря чрез случаен избор (с помощта на „налучкване“), мак-
сималният възможен резултат ще бъде 50 верни отговора. При равни знания и учебни пости-
жения в същата област със студента А студентът Б, който не желае или не умее да налучква
отговорите, е в много по-неблагоприятна ситуация, тъй като няма да има нито един верен от-
говор.
Също така, когато от тестираните се изисква да посочат всички верни отговори от една
подобна серия и екзаминаторите образуват бала чрез просто сумиране на броя посочени верни
отговори, студентът, който маркира всички възможни отговори (верни и неверни), ще се окаже
в по-благоприятна ситуация и ще получи възможния максимален бал, освен ако не бъде въве-
дена корекцията за налучкване.

Ето ситуация, при която тестираните трябва да обозначат всички верни твърдения в след-
ващия пример:

Коефициентът на вариация (V %) e: Ключ Отговори
1.Показател за разсейването на признаците вярно √
2.Част от вариационния анализ (или от описателната статистика вярно √
Descriptive Statistic в програмата Exсel)
3. Показател за установяване на силата на зависимостите невярно √
4.Показател, определящ силата на влияние на независимата
величина (x) върху зависимата величина (y) невярно √

Интересен от тази гледна точка експеримент е проведен през 1968 г. от G. Sax и
LeVerne Collet. В едно мащабно изследване с представителни извадки от ученици, подб-
рани чрез таблицата на случайните числа, те апробират тестиране с две различни инструк-

ции. При първия тест всички лица са уведомени, че налучкването не се наказва, а при вто-
рия тест – че всички грешни отговори се наказват. В експеримента е елиминирано влияни-
ето на страничните фактори като формите на тестовете, нивата на сложност и последова-
телността на тестиране с двете форми (първо форма А, после форма Б или обратното). В
качеството на критерии за оценка са използвани средните постигнати балове. Резултатите
от проведения експеримент според авторите са в полза на коригираните балове, които поз-
воляват да се постигнат по-прецизни прогнози [258, 259].
Намаляването на шансовете за случаен верен отговор, освен чрез увеличаване на общия
брой въпроси, може да се постигне и чрез въвеждане на теглови коефициенти за увереност
във верността на отговорите, които се посочват от тестираните лица (Таблица 12).

144