Page 147 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Таблица 12. Пример на G. Sax [259]

В други случаи и системи за балообразуване с въведен коефициент за увереност в дадения
отговор намаляване на „отгатването“ на верните отговори се постига чрез приписване на 1/2
точка на пропуснатите въпроси, за чийто верен отговор лицата изпитват известни съмнения.
Като цяло обаче въвеждането на тегловите коефициенти за степента на увереност във вер-
ността на отговорите не само не е особено ефективна, но и отнема много време за провеждане
и за оценяване на теста. Това чувствително снижава икономичността на тестовете поради не-
обходимостта да се калкулират както верните и неверните отговори, така и броят на пропусна-
тите въпроси.
Аргументите „срещу“ въвеждането на корекции за налучкване се търсят от D. Wnag и J.
Stanley по посока на факта, че по еднакъв начин се наказват и тези тестирани лица, които
отговарят на чисто лотариен принцип, и тези, които посочват грешни отговори поради полу-
чена невярна информация. Независимо от аргументите срещу въвеждането на корекциите по-
вечето автори отбелязват, че тестираните лица (ученици, студенти и др.) трябва да бъдат на-
сърчавани да не прилагат лотарийните техники от чисто етични, морални и педагогически съ-
ображения [279].
Според A. Oosterhof, D. Glassnapp има достатъчно доказателства в подкрепа на твърдени-
ето, че за да се постигне еквивалентна прецизност по отношение на случайните верни отговори,
педагогът трябва да конструира 3 до 4 пъти повече задачи за тестовете с алтернативни отговори,
отколкото е необходимо за тестовете с множествен отговор [259].
В своите изследвания и трудове J. Michel, 1967, предлага на студентите да разпределят от
1 до 10 точки (теглови коефициенти) между всички възможни отговори. Процедурата може да
се използва и при въпросите с алтернативни отговори, тъй като тестираните може да разпреде-
лят равномерно точките между всички посочени отговори или да ги разделят поравно между
верния и неверния отговор, ако нямат представа за вярната алтернатива. Все пак авторът не

предлага никакви доказателства „за“ или „против“ въвеждане на тегловите коефициенти и тях-
ното влияние върху случайните попадения на верните алтернативи [237].
Съвсем друг подход при балообразуването на въпросите с множествен отговор използва в
своите разработки LeVerne Collet. Той предлага, вместо да се наказват тестираните за невярно
посочени отговори, да се „награждават“ за всеки неверен отговор с части от една точка. Нап-
ример при въпрос с 5 възможни отговора (т.е. 4 дистрактора) за всеки посочен отговор, който
разпознават като дистрактор, да получават по 1/4 т., а за всеки верен отговор, посочен от тях
като дистрактор, да им се отнема по 1 точка. Авторът твърди, че по този начин се стимулират
студентите и се оценяват и частичните им познания, дори когато тестираните не са в състояние
да определят верния отговор. Това според него е главното предимство на подобен подход
пред традиционните форми за образуване на бала в дидактическите тестовете с избираем
отговор и коригирането му с определени формули [170].

145