Page 148 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 148

Дискусията, свързана с доводите „за“ и „против“ въвеждането на тегловите коефициенти
            при класическите (нормативни) тестове, намира своето решение с приложението на теорията
            на положителния отговор, при която е налице смесен тип латентен континуум (множество I –
            съставено от банката въпроси и множество II – тестираните лица) (вж. гл. V.5.1 и 5.2).
                 Особеностите на балообразуването при текущото оценяване на студентите е един от прак-
            тическите проблеми на висшето образование, за който почти не открихме научни публикации.
            В повечето случаи, когато се разглеждат проблемите, свързани с оформянето на оценката на
            студентите, авторите им визират провеждането на един-единствен тест.
                 Методическите аспекти на проблема, по-точно неговите математически аспекти, са засег-
            нати в публикацията на Е. Стоименова „Ефектът на тегловите компоненти върху надеждността“
            [267]. В нея авторката предлага следното – за да се образува крайната оценка по даден предмет,
            да се комбинират баловете от няколко последователно проведени теста, като за целта се изпол-
            зва един метод, който осигурява максимална надеждност на комбинацията от балове по отдел-
            ните тестове.

                         6.2. ДРУГИ ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. СПЕЦИФИКА

                 Парадигмата на съвременното общество и изострената международна конкуренция в съв-
            ременния елитен спорт налагат необходимостта от приложението на нови подходи, методи и
            средства, чрез които да се: 1) повиши мотивацията на все по-широки социални кръгове за ак-
            тивни занимания със спорт; 2) повиши ефективността на самия учебно-тренировъчен процес; 3)
            повишат професионалните компетенции на кадрите, заети в системата за физическо възпитание
            и спорт, и 4) оптимизира структурата на кадровия ресурс. В тази връзка през последните
                 20 години се забелязва една все по-тясна специализация и диференциация във всички на-
            учни дисциплини, свързани с физическото възпитание и спорта, вкл. и в психологическите  из-
            следвания  (спортна  психология,  спортна  социология  и  др. (вж. гл. II.2.3).
                 За съвременния спорт много актуален е проблемът за ранното откриване и на талантливи
            деца, тяхната целесъобразна спортна ориентация и мотивирането им за активни занимания в
            конкретен вид спорт. Не по-малко актуален и значим днес е и проблемът за поведенческите
            особености (качества и умения) на елитните състезатели с успешна спортна реализация (шам-
            пионите), изискванията към състезателното поведение (саморегулацията на предсъстезателната
            тревожност, стиловете на саморегулация в условията на победа или загуба, аз-ефективността,
            менталния тренинг и др.), потребностно-мотивационните промени и състезателната реализа-
            ция, изискванията към контрола върху психологическата подготовка на състезателите и др.,
            които намират решение с помощта на съвременната спортна психология.
                 Проучването на тези и други проблеми, свързани с качествата на личността на спортиста
            в различни условия (например тревожност при чуждоезиковото обучение) и др., както и проб-
            лемите,  свързани  с  междуличностните  и  междугруповите  взаимоотношения  (в един  отбор,
            екип, между отборите и др.), типични за социалната психология и социометрията, предполагат
            разработването на специализирани  тестове  с  добри  измерителни  качества  (валидност,  на-
            деждност, икономичност и др.).
                 Това изискване е в сила и по отношение на всички тестове, използвани за измерване и
            оценяване на професионалните компетенции, подбор на кадрите и др.
                 Общото между дидактическите и психологическите тестове е, че и при двата вида:
                   в процеса на измерване на тестираните лица се приписват стойности на някаква дирек-
                     тно измерима непрекъсната променлива величина, чрез която съдим за величината на
                     някакъв скрит (латентен) признак в същите тези лица;


                                                           146
   143   144   145   146   147   148   149   150   151   152   153