Page 148 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Дискусията, свързана с доводите „за“ и „против“ въвеждането на тегловите коефициенти
при класическите (нормативни) тестове, намира своето решение с приложението на теорията
на положителния отговор, при която е налице смесен тип латентен континуум (множество I –
съставено от банката въпроси и множество II – тестираните лица) (вж. гл. V.5.1 и 5.2).
Особеностите на балообразуването при текущото оценяване на студентите е един от прак-
тическите проблеми на висшето образование, за който почти не открихме научни публикации.
В повечето случаи, когато се разглеждат проблемите, свързани с оформянето на оценката на
студентите, авторите им визират провеждането на един-единствен тест.
Методическите аспекти на проблема, по-точно неговите математически аспекти, са засег-
нати в публикацията на Е. Стоименова „Ефектът на тегловите компоненти върху надеждността“
[267]. В нея авторката предлага следното – за да се образува крайната оценка по даден предмет,
да се комбинират баловете от няколко последователно проведени теста, като за целта се изпол-
зва един метод, който осигурява максимална надеждност на комбинацията от балове по отдел-
ните тестове.

6.2. ДРУГИ ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. СПЕЦИФИКА

Парадигмата на съвременното общество и изострената международна конкуренция в съв-
ременния елитен спорт налагат необходимостта от приложението на нови подходи, методи и
средства, чрез които да се: 1) повиши мотивацията на все по-широки социални кръгове за ак-
тивни занимания със спорт; 2) повиши ефективността на самия учебно-тренировъчен процес; 3)
повишат професионалните компетенции на кадрите, заети в системата за физическо възпитание
и спорт, и 4) оптимизира структурата на кадровия ресурс. В тази връзка през последните
20 години се забелязва една все по-тясна специализация и диференциация във всички на-
учни дисциплини, свързани с физическото възпитание и спорта, вкл. и в психологическите из-
следвания (спортна психология, спортна социология и др. (вж. гл. II.2.3).
За съвременния спорт много актуален е проблемът за ранното откриване и на талантливи
деца, тяхната целесъобразна спортна ориентация и мотивирането им за активни занимания в
конкретен вид спорт. Не по-малко актуален и значим днес е и проблемът за поведенческите
особености (качества и умения) на елитните състезатели с успешна спортна реализация (шам-
пионите), изискванията към състезателното поведение (саморегулацията на предсъстезателната
тревожност, стиловете на саморегулация в условията на победа или загуба, аз-ефективността,
менталния тренинг и др.), потребностно-мотивационните промени и състезателната реализа-
ция, изискванията към контрола върху психологическата подготовка на състезателите и др.,
които намират решение с помощта на съвременната спортна психология.
Проучването на тези и други проблеми, свързани с качествата на личността на спортиста
в различни условия (например тревожност при чуждоезиковото обучение) и др., както и проб-
лемите, свързани с междуличностните и междугруповите взаимоотношения (в един отбор,
екип, между отборите и др.), типични за социалната психология и социометрията, предполагат
разработването на специализирани тестове с добри измерителни качества (валидност, на-
деждност, икономичност и др.).
Това изискване е в сила и по отношение на всички тестове, използвани за измерване и
оценяване на професионалните компетенции, подбор на кадрите и др.
Общото между дидактическите и психологическите тестове е, че и при двата вида:
 в процеса на измерване на тестираните лица се приписват стойности на някаква дирек-
тно измерима непрекъсната променлива величина, чрез която съдим за величината на
някакъв скрит (латентен) признак в същите тези лица;

146