Page 149 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

 всеки тест се състои от определен краен брой въпроси/задачи (Item), всяка от които
цели измерването на определен признак („конструкт“);
 постулатите и предположенията, върху които са изградени теориите на тестовете (нор-
мативна, критериално-ориентирана, теория на положителния отговор и др.), и съответ-
стващият им математико-статистически апарат са общовалидни и приложими за тесто-
вете и въпросите, използвани в спортната психология, социологията, подбора на кад-
рите, определянето на нивата на професионалната компетентност и др.
 оценяването на резултатите и при двата вида тестове е нормативно или критериално
(вж. гл. I.1.3).

Основните разлики между психологическите и дидактическите тестове биха могли да се
потърсят в използвания при тези тестове инструментариум, което рефлектира и върху някои от
етапите от използваните методики за конструирането на един дидактически и на един психо-
логически тест и върху използваните методи за оценяване на получените резултати.
По отношение на използвания инструментариум разликата се състои в:
 същността на въпросите и отговорите, използвани при дидактическите и психологи-
ческите тестове); и
 методите за оценяване.
Както вече отбелязахме, въпросите при дидактическите тестове имат някакъв верен отго-
вор, който се предполага, че е бил изучаван в хода на проведеното обучение или самообучение.
При въпросите, използвани при психологическите тестирания – такъв единствено верен отго-
вор няма, респ. такова изискване не е валидно за тях.
Това обстоятелство се отразява на методиката за създаване и оптимизиране на дидактичес-
ките тестове, където е необходимо да се установят качествата на предложените за избор на
отговор варианти (верни и неверни и/или частично верни), тяхното разпределение, брой, начин
на функциониране („атрактивност“) и др.
Друга разлика в инструментариума е наличието на някои специфични за психологическите
тестове качествени скали, като: на константните суми, на подреждането на въпросите (Q sort),
кроссортирането и др., типични за сравнителното оценяване скали. При несравнителното оце-
няване най-често използваните специфични за психологическите тестове скали са скалите на
R. Likert, L. Guttman, L. Thurstone и др.
Скалата на R. Likert е обикновено с 5 до 9 степени, с които се оценява степента на съгласие
с някакви твърдения. Предполага се, че са налице равни интервали между отделните степени:
9 – напълно съгласен, 4 – съгласен, 3 – не мога да реша, 2 – несъгласен, 1 – напълно несъгласен.
Скалата на L. Guttman е вариант на скалата на R. Likert. При нея под формата на един
дихотомен (алтернативен) начин се отбелязва съгласие или несъгласие с дадено твърдение. В
някои английски говорещи страни подобни скали се наричат „семантично разграничаващи“
скали (Semantic Differential Scales). Използват се предимно за определяне на емоциите и отно-
шението към даден обект или явление.
При психологическите и социологическите изследвания се използват още и т.нар. срав-
нителен и несравнителен подход за оценяването на едно измерение (конструкт), което
предполага и различно оформяне на въпросите. При първия е възможно директно съпоста-
вяне и сравняване, а при втория – това не е възможно. Примери в това отношение са въп-
росите: „Кой спорт предпочитате да практикувате – футбол или голф?“ и „Какво мислите
за голфа?“.

147