Page 145 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Валидността по отношение на предсказанието се отнася до възможността чрез прилага-
нето на теста да се прогнозира годността на студентите за извършване на някаква бъдеща дей-
ност (треньори, педагози и т.н.). За целта е необходимо да съществуват някакви точни крите-
рии за оценка на самата дейност. Ако критериите за оценка са ненадеждни и необосновани, а
скалите за оценяването им си метрични (шестобалната система например), то валидността на
теста по отношение на предсказанието не може да се измери. От тази гледна точка всички
теоретични изпити в образователната система, които се провеждат под формата на свободни
въпроси (теми) и се оценяват по шестобалната система от един преподавател, са изключително
нисковалидни по отношение на предсказанието.
Валидността по отношение на техническите конструктори е свързана с въпроса за тяхното
измерване. Конструкторите се отнасят до качествата на личността в психологията. Такъв кон-
структор например е понятието „интелигентност“. В практиката на теоретичните дисциплини,
преподавани в НСА, този проблеми би представлявал определен интерес за специалистите,
разработващи и използващи психологически тестове.
Както бе споменато, в случаите, когато тестовете са конструирани от обективни въпроси,
оценката („балът“) се определя от броя на правилните отговори. Когато изборът е между два
отговора (алтернативен тип отговори) или между повече отговори, съществува реална възмож-
ност верният отговор на една задача да бъде „налучкан“ без наличието на съответните знания.
Вероятността това да се случи при два отговора е равна на 1/2 или 0.5, а при пет отговора – 1/5
или 0.2. Очевидно колкото повече отговори съдържа един въпрос в теста, толкова по-малка е
вероятността да се налучкат верните отговори при липса на знания. Естествено увеличава-
нето на броя на отговорите е ограничено в някакъв разумен краен обем. Този обем на възмож-
ните отговори зависи силно и от спецификата на преподавания дидактически материал. Нап-
ример в дисциплината „Спортна статистика“, поради естеството ѝ като научна област, голяма
част от възможните отговори на въпросите може да се представят под формата на алтернатива
(избор между два отговора), докато за други теоретични дисциплини е точно обратното.

Надеждността (респ. валидността) на тестовете се повишава за сметка на увеличения
брой въпроси в тях, като ефектът от налучкване на верните отговори се свежда до минимум
с въвеждането на допълнителни коригиращи изчислителни процедури. Ако например на
един тест от 100 въпроса с алтернативни отговори един ученик или студент е отговорил
вярно на 50 от тях, вероятността те да са посочени чисто случайно е Р = 50%. Съотноше-
нието между броя на верните (50) и неверните (50 ) отговори от един тест, без да се отчита
броят на пропуснатите, редуцира шансовете за налучкване до 0. Това съотношение предс-
тавлява опростяване на използваната в практиката формула, описана от G. Sax [259], Е.
Герганов [32] и др.
m
Sc  R  , (46)
n  1
където:
Sc – постигнат бал (резултат);
R – общ брой верни отговори;
m – брой неверни отговори;
n – общ брой възможни отговори.

В случая основното предположение е свързано с факта, че на въпросите, на които е про-
пуснато да се посочи отговор, нито се начисляват, нито се отнемат точки.

143