Page 141 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

- Evaluation of Content – оценка на учебното съдържание;
- Appraisal of … – оценка на дейността на учителите и др.;
- Measurement of Aptitude (Scholastic Aptitude) – измерване на способностите за постигане на
високи учебни резултати и др.
Последното определение много често се възприема грешно като измерване на интелекта
на личността. Фактически неговата употреба е въведена именно с оглед да се разграничат тес-
товете за интелигентност от тези, предназначени за измерване на познавателните способността
на индивидите и за постигане на добри учебни постижение в определена теоретична област
(педагогика, психология, езици, музика), по дадена програма (бакалавър, компютърно адми-
нистриране, програмиране) или служебна позиция (стенограф, механик, оксиженист) преди
започване на самия процес на обучение. Последната група тестове са познавателни и прогнос-
тични (вж. гл. II.2.5).
Проверката (контролът), оценката и самооценката на учебните постижения са един от тези
научни проблеми, които винаги са актуални и имат много висока степен на социална значимост,
тъй като, от една страна, ефектът от извършването на дейностите, свързани с тях, определя до
голяма степен резултативността и ефективността на обучението и/или на самообучението на
всеки индивид в дадена научна област или професионално направление, а от друга страна, те
рефлектират върху ефективността на образователните системи и оттам върху социално-иконо-
мическия статус на цялото общество, което понастоящем определя хоризонта на неговото бъ-
дещо развитие и просперитет.
Оценката на равнището на обучение чрез оценка на учебните постижения произтича по
определение. Учебните постижения може да се разглеждат по отношение както на
постигането на определени от обществото цели, така и на конкретните учебни ре-
зултати, постигнати от учащите се (ученици, студенти и др.) при изучаването на оп-
ределено учебно съдържание. В този смисъл понятието „учебни постижения“ е на-
учно понятие, което според Д. Василев (1987), М. Андреев (1996), Г. Бижков (2003)
и др. позволява да се проверяват, контролират и оценяват различни аспекти от обу-
чението като:
- учебните постижения по един или друг предмет, който се изучава;
- постиженията на личността в определен етап от нейното развитие;
- постигането на определени стандарти от международен или национален мащаб;
- ефективността на образователната система и нейните основни звена по отношение на
предоставените човешки, финансови и материални ресурси;
- оценката на определени иновации в образователната система или в отделни нейни звена.
В този смисъл определянето на предмета на оценяването (отговора на въпроса „Какво се
оценява?“) е пряко свързано с неговите цели и функции, а те варират в много широк диапазон.
Поради широкомащабните си социални измерения и респ. високата му социална значимост, по-
ради сложната многокомпонентна същност и множеството аспекти, в които може да се разг-
лежда, проблемът за обекта, премета и целите на проверяването и оценяването на учебните пос-
тижения е сред най-дискусионните проблеми, предизвикващи поляризирани становища още от
древността до нашето съвремие.

6.1.2. Функции и аспекти на оценяването в образованието и обучението
Основните функции на оценяването според М. Андреев (1996) и К. Маджарова (1995), ос-
новните функции на проверката (контрола) и оценката съвпадат и се изразяват в:

139