Page 151 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Това на свой ред поставя и въпроса за критериите при избора на един или друг тест за
валидно и надеждно измерване и оценяване във всички сфери на физическото възпитание и
спорта (педагогика, психология, социология и др.).
Подобно на стандартизираните тестове в сферата на дидактическото тестиране в образо-
ванието и обучението (вкл. и по физическо възпитание и спорт, описани в гл. II.2.9), през пос-
ледните десетилетия в практиката широко навлизат и стандартизираните тестове, разработени
от спортната психология и предназначени за решаването на специфичните проблеми на
учебно-тренировъчния и състезателния процес.
В редица литературни източници тези тестове се наричат и скали за измерване, независимо
че подобно определение е доста дискусионно.
В спортната психология се използват някои стандартизирани тестове от общата психо-
логия като: скалите за оценка на собствената мотивация на R. Dishman W. Ickes, 1981 (Self
Estimation Inventory – SEI); скалите за оценка на гъвкавостта на вниманието и междулично-
стните отношения на R. Nideffer, 1976 (The Test of Attentional and Interpersonal Style –TAIS);
скалата за оценка на промените в настроенията на McNair, M. Lorr и L. Droppleman, 1971
(The Profile of Mood States – POMS) и др., които имат много добри измерителни (психомет-

рични) качества [243, 245].
Подобни тестове са тези за измерване и оценяване на:
- състезателната тревожност (Sport Competition Anxiety Test – SCAT), разработена през 1977
г. [243, 245, 144];
- спортната увереност на R. Vealey, 1986 (Train Sport Confidence Invento- ry – TSCI) [243, 144];
- психологическите умения в спорта на М. Machoney и кол., 1987 (Psychological Skills

Inventory – PSIS [144].;
- Multidimensional Perfectionism Scale – Frost – MPS, адаптирана за условията на страната ни
от Т. Янчева [143];
- ориентацията в спорта на Валериан и кол., 1997 (Multidimensional Sportspersonship
Orientation Scale – MSOS), адаптирана за българските условия от Ж. Желязкова-Койнова
и Е. Милева [81];
- Competitive State Anxiety Inventory – 2, aпробирана в българските условия от Г. Домусчи-
ева-Роглева и Е. Лефтеров [73, 74];
- комуникативното безпокойство – 24 на J. McCroskey V. Richmond, 1980 (Personal Report of
Communication Apprehension – 24); апробирана за целите на обучението на студентите –
спортисти, по чужд език у нас от Р. Йонкова [82] и др.

Характерното за тези стандартизирани тестове е, че всички те притежават доказано добри
измерителни качества на оригиналните си версии [155]. В същото време това невинаги е дока-
зано по отношение на адаптираните им версии, предназначени за приложение при българските
условия. В повечето случаи се обръща внимание на една от техните характеристики – надежд-
ността им, измерена с α на Cronbach. По всяка вероятност основната причина за това е, че този
показател може да се изчисли понастоящем със сравнително широко достъпната и общо попу-
лярна статистическата програма SPSS, а установяването на останалите измерителни качества –
чрез моделите на теорията на положителния отговор и на критериално-ориентираните тестове
– не са достатъчно известни и/или нашите специалисти нямат достъп до съответните по-тясно

специализирани софтуерни продукти.

149