Page 114 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

В тест, съставен от 40 въпроса, неговият създател е определил, че те могат да бъдат групи-
рани по следния начин: 30 въпроса принадлежат на област А и 10 въпроса към друга област –
Ậ (т.е. не са в област А). Тези от област А според него могат да се отнесат към различни раздели
от нея (А1 – 10 бр.; А2 – 10 бр. и А3 – 10 броя), след което дава на двама експерти независимо
един от друг да категоризират въпросите и да ги сортират в трите подмножества. Изчислител-
ните процедури преминават през следните 7 стъпки:

1. R0 = Σn = 7+7+9+8 = 31, където Σn е сумата на стойностите по главния диагонал на Таб-
ii
ii
лица 10 (т.е. сумата от n 11 до n mm );

Таблица 10. Таблица за изчисляването на коефициента „капа“

* По хоризонтала се нареждат честотите на оценките на експерт А, а по вертикала оцен-
ките на експерт Б.

R 31
2. P o  n o  40  . 0 775

3. Pe = Σpi*p*i = (0.2.0.25)+( 0.25.0.2)+(0.275.0.3)+(0.275.0.25) = 0.251, където pi* и p*i представ-
ляват стойностите на прередените въпроси;

4. Изчислява се:
Po – Pe 0.775 – 0.251
κ = ------------ = ------------------- = 0.7
1 – Pe 1 – 0.251

5. Pe = n. Pe = 40.0.251 = 10.04 (от стъпка 3-та и таблица 10)

2
6. σ (Rе) = Rе (1 – Pe) = 10.04 (1 – 0.251) = 7.51996 (от стъпка 5-а и 3-та).

Rо - Rе 31- 10,04
7. z = ----------------- = ----------------- = 7.64 (от стъпка 1-ва, 5-а и 6-а),
2
√σ (Rе) √7.51996

което означава, че тъй като z емпирично е по-голямо от z таблично, което при α = 0.05 е равно
на 1.645, за вярна се приема алтернативната хипотеза Н1: κ ≠ 0 (т.е. коефициентът „капа” статис-
тически достоверно се различава от 0).
Впоследствие коефициентът „капа“, предложен от D. Cohen, претърпява различни моди-
фикации като „претеглена капа“ на D. Cohen, 1968, и др.

112