Page 72 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Апробацията на един дидактически тест и анализът на първичните данни от него пред-
полагат уточняване на използваните теоретични модели за установяване на измерителните ка-
чества на първоначалния му вариант и целесъобразен подбор на съответния математико-ста-
тистическия апарат за изчисляване на индексите за надеждност, валидност, икономичност,
трудност, дискриминация, функция на дистракторите и др.
Едва след това в процесуален порядък следва разработване на нормативната база за
оценка на постигнатите резултати – тестови норми и скали, оценка на риска от грешни реше-
ния и др.
Въз основа на данните от проведената апробация при необходимост се прави ревизия
на целия тест или на отделни негови въпроси (съдържателна, стилова, техническа – начин
на представяне), и/или на нормативната база за оценка на баловете (при дидактическите
тестове).
Стандартизацията на теста и изготвянето на неговия „паспорт“ на практика трябва да дадат
отговор на няколко много съществени въпроса, които според Хр. Тужаров, 2011, са:
За кого е предназначен тестът?
Срок за провеждане на тестването (в зависимост от целта); Време за провеждане на тест-

ването; Инструкция по провеждане на тестването (за преподавателя); Инструкция за попълване
на теста (за изпитваните); Инструкция за проверка на тестовите задачи; Критерии за оценяване
(скалата за оценка се определя от разработващия теста) [133].
Чак след приключването на тази 10-а стъпка може да се каже, че един дидактически или
психологически тест е готов за практическо приложение в качеството му на надежден научно-
изследователски инструментаруим за измерване, оценяване и оптимизиране на изследваните
процеси (образование, обучение, психически качества, интелектуални качества и др.) и за не-
говата последваща ревизия.

2.8. ТЕСТОВИ БАЛОВЕ. СКАЛИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ТЕСТ

2.8.1. Тестови балове
Балът от един тест (набраният общ брой точки) на едно лице сам по себе си не съдържа
полезна информация до момента, до който не бъде съпоставен с бала на определена група
лица (група, клас и др.), с максималния възможен бал от теста, с минимално изисквания
бал, с бал, постигнат в предходни тестове – както се процедира при нормативните стандар-
тизирани тестове (класическата теория на тестовете или теорията на положителния отго-
вор) или когато се съпоставя с други външни критерии – както се процедира при критери-
ално-ориентираните дидактически тестове, или с континуума от въпроси от една скала
и/или скалите на един тест, както се процедира съобразно теорията на положителния отго-
вор.
Съвкупността от всички получени балове се описва чрез честотното им разпределение,
като в статистиката са познати различни мерки за центъра на това емпирично разпределе-
ние (средноаритметична, мода и медиана), както и различни показатели, описващи сте-
пента на разсейване (дисперсия, стандартно отклонение и коефициент на вариация). Те
обаче не съдържат информация за формата на разпределение на баловете, която ни дават
показателите асиметрия и ексцес, но е известно, че когато модата, медианата и средноарит-
метичната съвпадат и асиметрията и ексцесът са равни на 0, теоретичното разпределение
на баловете е нормално. Стандартната грешка на оценката (в генералната съвкупност) по-
казва колко може да варира средното на бала от един до друг вариант на теста при различни

70